Проучване: Повечето евреи в Израел подкрепят апартейдаhttp://www.dnevnik.bg/i/uragan/img/source-reuters.gif

статия, публикувана във вестник "Дневник" на 23 октомври, 2012, оригинала: тук

Reuters

Повечето евреи подкрепят установяване на апартейд режим в Израел, ако страната анексира Западния бряг, сочи проучване, цитирано от израелския вестник "Аарец". Мнозинството евреи също подкрепят и дискриминацията към арабите, които живеят в Израел.

Проучването, проведено в навечерието на еврейската Нова година сред 503 души, показва антиарабските и ултранационалистически възгледи, споделяни от много от евреите в Израел. Въпросите са били написани от учени и правозащитници, а организацията, провела изследването, Dialog, се оглавява от професора от университета в Тел Авив Камил Фукс.

59% от евреите искат те да имат предимство пред арабите при назначаването на работа в министерства. Почти половината (49%) искат държавата да третира евреите по-добре от арабите, а 42 на сто не искат да живеят в едва сграда с араби, също толкова от евреите не желаят децата им да учат в един клас с деца на араби.

Една трета от евреите иска закон, който да забранява на арабите да гласуват на парламентарни избори, а 69% са против това 2.5 милиона палестинци да имат право на глас, ако Израел анексира Западния бряг.

74% от евреите подкрепят обособяването на отделни пътища за израелци и палестинци на Западния бряг. Близо половината (47%) искат част от арабското население в Израел да бъде преместено в палестинските територии, а 36 на сто подкрепят преместването на някои арабски градове от Израел в Палестина в замяна на някои еврейски поселения на Западния бряг.

Въпреки че териториите не са анексирани, по-голямата част от еврейското население мисли, че Израел упражнява апартейд срещу арабите. Едва 31% мислят, че тази система не е приложена. Повече от една трета (38%) от евреите искат Израел да анексира териториите с поселения на тях, а 48% се обявяват против.

Проучването отбелязва, че има разлика в мненията на различните групи евреи – секуларни, вярващи, религиозни, ултраортодокасални и бивши имигранти от Съветския съюз. Очаквано ултраортодоксалните споделят най-крайните възгледи към палестинците – 83% от тях подкрепят сегрегираните пътища, 70% са за законово отнемане на правото на арабите да гласуват, а 95% одобряват дискриминацията към арабите при наемането на работа. Значително по-умерени са светски настроените евреи и имигрантите от бившия СССР. "Аарец" отбелязва, че най-много отговори "не знам" са дали евреите в т.нар. руска общност. Тя регистрира най-голямо ниво на задоволство с живота в Израел (77%), най-недоволни са секуларните евреи (63%).

Според проучването една трета до два втора от евреите искат да живеят в държава с формална, отворена дискриминация срещу гражданите с арабски произход. Още по-голям дял от евреите искат да живеят в апартейд, ако Израел анексира палестинските територии. Организаторите на проучването отбелязват, че самият термин апартейд може би не е бил достатъчно ясен за някои от интервюираните. Въпреки това повечето от запитаните не се обявяват против това да определят начина на живот в Израел днес като апартейд, без палестинските територии да са анексирани. Едва 31% от евреите не биха нарекли системата в Израел апартейд и твърдят, че въобще няма апертейд.

"Изобретяването на еврейския народ" от Шломо Занд

Книгата е издадена в израел през 2008 година и оглавява списъка на бестселърите 19 седмици. Във Вликобритания през първите 3 месеца от излизането й са продадени 25 000 екземпляра. Във Франция тиражите надхвърлят 47 000 екз. Това е най-продаваната книга по история във Франция за 2009г.

Шломо Занд е решил да докаже, че „не съществува таква нация, като еврейската”, а „повечето от общоприетите исторически истини за историята на еврейския народ представляват измислици на основоположниците на ционизма”. По думите на самия Занд, в своя труд той преследва не толкова нучни цели, колкото политически, за да докаже, че израел трябва да се откаже от формулировката „еврейска демократична държава” и да се превърне в държава на своите граждани.

В своята книга проф. Занд смело пречупва статуквото на еврейската национална историография, като поставя въпроса за съществуването на „вечния” еврейски народ. Той убедително доказва, че този народ се състои от потомци на прозелити, обединени от общата митология. Законите наисторията не правят изключение за евреите.

Традиционно евреите са преставяни като „вечния народ”, изгонен от римляните от земята, дадена му от Бога, който в продължение на две хиляди години се скита по света, запазвайки своята уникалност и накрая, сравнително неотдавна, се завръща в историческата си Родина. Точно по този начин ционисткото движение формулира  своето историческо кредо.

Проф. Шломо Занд от Тел-Авивсикия Университет, опирайки се на многобройни изследвания на еврейски и нееврейски историци от 19 и 20 век, убедително разкрива митологичния характер на тези представи. Той доказва, че „вечният” народ почти изцяло се състои от потомците на прозелити (наричани още „новообръщенци” – хора, обърнали се в нова вяра) от Африка, Европа и Русия, които приемат юдаизма по различно време и по най-различни причини.

Децата на много племена, наричащи себе си евреи, обединени от общата митология, създават една нова, несравнима с никоя друга, израелска общност.

Читателят-скептик, след прочитането на тази увлекателна книга, би могъл спокойно да си отдъхне – законите на историята не правят никакво изключение  за евреите.

Изглежда, че нито една от съвременните нации няма таква разнообразна и влиятелна история, като еврейския народ. Всички знаят историята за изгнанието на евреите по време на Римската Империя през 1-ви век от н.е., оттогава хората, които смятат себе си за евреи, са разпилени по целия свят. Независимо от това, че тази притча служи като сериозно основание за заселването на евреит в Палестина и за плановете за построяване на Велик израел, не са направени необходимите научни изследвания, докато тя съответства на действителността.

В своята нова, смела и амбициозна книга Шломо Занд показва, че израелският национален мит е „измисленЮ на определен исторически етап (през 19 век) в Германия, от интелектуалци с еврейски произход. По всяка вероятност теорията им е била създадена под влияние на народния характер на немския национализъм, а еврейската интелигенция си поставя за задача да изобрети народ със „задна датаЮ в стремежа си да консолидира съвременните евреи.

Занд прецизно анализира официалната версия на историята и запознава читателя със създаването на националния мит.

Книгата стана бестселър в израел и Франция, засягайки тази толкова животрептяща тема и предизвиква оживени дискусии. Занд изследва родовите корени на еврейския народ и генетичното му родство със съвременните израилтяни, като поставя въпроса: имат ли основание евреите да смятат себе си за отделна нация на генетично ниво или съществуват убедителни доказателства, които да ги откажат от този мит и да преяърнат израел в една по-отворена държава за целия свят?

През 2010г. книгата излиза в 10 страни: Германия, Италия, Испания, Япония, Португалия, ОАЕ, Унгария, Индонезия, Словения, Хърватия и Турция. В началото на 2011г. предстои излизането й на български език.

БЛИЗКОИЗТОЧНИЯТ КОНФЛИКТ И ГЛОБАЛНАТА СИГУРНОСТ

Това е текста на публична лекция на д-р Мустафа Баргути, Генерален секретар на Палестинската национална инициатива, изнесена в София на 11 ноември 2009 г.

Д-р Мустафа Баргути е палестински активист-демократ. Получил е медицинското си образование в Москва и Ерусалим, магистър от Станфордския университет в САЩ. Настоява за решиение на израело-палестинския конфликт чрез създаването на две държави; изповядва методите на мирната, ненасилствена съпротива. Често критикува "Фатах" и властите на Палестинската автономия заради корупция и непотизъм.
На 3 февруари 2010 г. г-жа Мейрид Магуайър, лаурет на Нобеловата награда за мир от Северна Ирландия, го номинира за Нобелова награда за мир през 2010 г.

"Бих искал да започна с три въпроса. Първо, днес бих искал да ви дам факти,
свързани с положението в Палестина, но ще оставя на вас да решите как да ги
тълкувате. Изключително важно е да имате достъп до информацията, както и до описанието на онова, което се случва. Второ, тъй като съм палестинец и защитавам палестинската гледна точка, аз не мога да бъда неутрален. Няма дори да се опитвам да бъда неутрален. Ще се опитам да бъда колкото е възможно по-обективен и да ви дам факти. Считам за свой дълг да представя пред вас палестинската гледна точка и възнамерявам да направя това обективно, като се опирам на фактите. Трето, сигурно би било голословно да твърдя, че положението в Палестина и отношенията между палестинците и израелците оказват влияние върху стабилността не само в Близкия изток, но и в целия свят.
Струва ми се, че президентът Обама заяви това съвсем ясно, по-ясно от който и да било друг американски президент. Това, което става в нашия регион, влияе пряко в други места – в Ирак, Пакистан и дори в Европа; естествено, то оказва влияние и върху Съединените щати и ние сме свидетели на това. Следователно, това е конфликт – можете да го наречете спорен проблем, криза или както искате – който чака своето решение много отдавна, толкова отдавна, че хората вече губят търпение в очакване на неговото разрешаване; при това той е на първо място сред дестабилизиращите фактори в целия свят. Именно затова според мен е много важно да разгледаме този въпрос много добре, с оглед насегашните му характеристики. Но ако това се окаже недостатъчно, мисля, че има още един фактор, който е свързан с последните събития в Палестина и с
декларацията на президента Аббас, че не възнамерява да се кандидатира отново; това е не само израз на протест, това е опит от негова страна да привлече вниманието на световното обществено мнение към следния факт: бяха му казали, че трябва да изпълни една конкретна програма, която щяла да доведе до практически резултати, но ето че пет години по-късно тази програма се оказва провал. Не само аз, но и мнозина други биха се съгласили с президента, че се намираме в много специфичен момент във времето, който придава особено значение на този въпрос именно сега. Ние се намираме в специфичен момент и аз ще илюстрирам това след малко с помощта на карти и конкретни факти. Обстоятелствата са такива, че ако не бъде създадена палестинска държава колкото се може по-скоро, опцията за разрешаване на проблема чрез създаване
на две държави ще изчезне, тя просто няма да съществува. Искам сега да отговоря на онези, които казват, че палестинците искали да бъде спряно застрояването и че това било предварително условие за преговорите, въпреки че това не беше условие преди, когато ходиха в Анаполис, нито когато подписаха Договорите от Осло. Ще им отговоря, като им кажа две неща: първо, навярно не е било правилно да се подписват Договорите от Осло без изискване за спиране на заселването. Това е било грешка от страна на палестинците и сега те плащат много скъпо за тази грешка. Второ, ако това е било поносимо преди 16 години, когато заселниците са били 200 000 души на Западния бряг, днес положението е такова, че увеличаването на броя на заселниците би било равносилно на край на решението за две държави. Именно затова днес въпросите, свързани с времето и рамката, са съвсем ясни. И така, това не е ново условие; става дума за това, дали да има две държави или не, дали да има решение на проблема или не – до това опира въпросът със заселването сега. Като казвам това, бих искал да ви върна малко назад във времето и да припомня, че предложението за създаване на две
държави съвсем не е ново. Всъщност то датира отпреди повече от 60 години.
Това предложение беше направено през 1947 г., когато Организацията на обединените нации предложи план за разделение, с който даде легитимност на държавата Израел, но тази легитимност се основаваше на два фактора. Единият фактор беше свързан с въпроса за бежанците, а другият – със създаването и на еврейска, и на палестинска държава. Според плана за разделение, в обозначения в бяло район трябваше да бъде създадена еврейска държава (55% от Палестина), а в обозначения в зелено район – палестинска държава (44%). По онова време, а и дълго време след това, палестинците не мислеха, че това решение е приемливо. Приемливото решение според тях беше създаване на една държава с демократично управление, в която всички щяха да бъдат равни. Но такова беше
предложението на ООН, а през 1948 г. беше създадена държавата Израел, само че не върху 55% от територията, както гласеше предложението, а върху 78% от нея. Какво остана? Остана Западният бряг и ивицата Газа. През 1988 г. палестинците направиха огромен компромис или поне те смятаха, че правят такъв компромис – те промениха своята програма. Вместо да настояват за решение, включващо създаването на една държава, те се съгласиха с предложението за две държави и приеха да създадат държава в този малък район – Западния бряг и Газа, включително Източен Йерусалим – което представляваше не повече от 22% от Палестина или по-малко от половината от територията, предложена от ООН. Такава беше основата на Договорите от Осло, подписани през 1993 г.; палестинците вярваха, че по силата на тези Договори те ще могат да създадат своя държава. Какво е било учудването на президента Арафат, когато Ехуд Барак, който е министър-председател по онова време, му предлага ето тази карта в Кемп Дейвид. Според картата, [палестинската] държава нямало да има граници, защото границите оставали под контрола на Израел; Йерусалим също не бил включен, както и много места със заселници.
По-късно Шарон, а след него и Нетаняху доразвиват тази карта и предлагат такава територия, в която от Западния бряг са откъснати още части; именно тя представлява основата на така наречената държава с временни граници, които естествено щели да останат постоянни граници. Само че това променя по същество цялата идея за държавността, като превръща този регион в групи от селища с гета, в бантустани. И така, ако искаме да разберем същността на проблема, не трябва да забравяме тази последователност на събитията. През 1947 г. на палестинците предлагат държава върху 45% от територията, след това този процент се свива до 22% и те го приемат като компромисно решение; след това тези 22% се превръщат в 18%, а сега се говори за не повече от 11%. Такъв е смисълът на изявленията на г-н Нетаняху, когато той казва, че Израел няма да се върне на границите от 1967 г., че въпросът с бежанците трябва да намери решение извън Палестина, че Йерусалим не подлежи на обсъждане и че селищата ще останат там, където са. Този проблем личи много ясно от тази карта, която виждате пред себе си. Въпросът е в това, дали това е някаква случайност, дали се е случило, защото палестинците са се бунтували и са прибягнали до насилие, и дали всъщност не се е случило по план. Ако направите обективен преглед на историята, ще видите, че това се случва по силата на един ясен план, който съвсем не е таен. Планът е обявен през 1967 г. от Игал Алон.
Когато Израел окупира Западния бряг и Газа през 1967 г. – или това, което остава от Палестина след войната – той се сблъсква с нов проблем. Проблемът е демографски. Да, палестинците не напускат Палестина, както през 1948 г., когато 750 000 души от общо 1 000 000 напускат – и след войната, и по време на войната; но в този конкретен случай палестинците не напускат тези места; те остават там и по този начин създават нова демографска действителност. Но вместо да се каже, че поради тази нова демографска действителност Израел трябва да се изтегли от окупираните територии – както беше предложено от някои мъдри израелци по онова време – Израел реши да разработи план, с който да намери решение на демографския проблем, без да предостави каквато и да е територия и без да допусне създаването на независима палестинска държава.
Става дума именно за плана Алон, който се основава, както виждате [на тази карта], на създаването на колкото се може повече селища около Йерусалим и по долината на река Йордан. По ирония на съдбата, повечето селища от онова време са създадени не от Ликуд, а от Партията на труда, за която се предполага, че е по-лява и по-умерена. Планът предвижда и създаването на колкото се може повече селища ето тук, на север, в района на Салфит, както и на юг, в района на Витлеем и Хеброн, с цел да се предотврати създаването на суверенна палестинска държава, а палестинците да се натикат в селища, които могат да се нарекат обособени гета или бантустани. Как се случи това? Ето как е изглеждал Западният бряг през 1967 г. Всички жълти петна, които виждате на тази карта, са палестински градове, села и бежански лагери. Тогава тук не е имало нито едно израелско или еврейско селище. След изграждането на първите селища – ето тези червени петна на картата – израелците започнаха да твърдят, че за да се гарантира тяхната сигурност, трябва да се създаде система от контролно пропускателни пунктове. Тези пунктове за сигурност бяха създадени, за да се пречи на свободното движение на хората. Ще поясня това, което искам да ви кажа. Една от колегите ми живее в Дженин и ходи на работа в Рамала. Обикновено пътуването между двата града отнема само 1 час и 25 минути. Сега, обаче, за да отиде на работа в 9 часа, тя тръгва от Дженин в 2 ч. през нощта, защото пътуването й отнема 7 часа поради наличието на пропускателните пунктове. Ако има късмет, пътят ще й отнеме около 4 часа. Същото се отнася и за други маршрути. На тази карта поставих само половината от пропускателните пунктове, защото ако отбележа всичките, картата ще почернее и няма да се вижда нищо друго. След това дойде ред на стената. Онзи ден чествахме двайсетата годишнина от събарянето на Берлинската стена. Сега сме изправени
пред нова стена, която е три пъти по-широка и два пъти по-висока от Берлинската. Това е първата част на стената, а това е втората й част. Човек би казал, въпреки че аз лично не обичам стените въобще, но все пак стената би трябвало да бъде построена на границата между Западния бряг и Израел. В действителност, 85% от стената е построена вътре в Западния бряг; тя не разделя израелци от палестинци, тя разделя палестинците едни от други, такава е действителността. Вижте това място тук горе, в долината на река Йордан. Това представлява стена, която се строи в момента. Ако тук на север има стена и ако Западният бряг е отделен от Израел със стена, за какво им трябва тази стена тук?
Всъщност това е едва началото на т.н. Източна стена, която разделя долината на река Йордан, тоест върви по границата с Йордания и прави връзка с Йерусалим. Ето как би изглеждала тогава палестинската държава. Казаха ни да не бързаме с решението на проблема, нека бъдат създадени две държави; нека тогава да поговорим за „междинната” държава. Това е просто печелене на време и консолидиране на реалното съществуване на гетата; това не е държавност. Дори когато бяха подписани Договорите от Осло, това беше картата, която отразяваше състоянието на нещата именно през 1994-1995 г. Дори по най-мирното време, когато се водеха преговорите за мир, в картата от Осло нямаше нито един сантиметър промяна от това, което виждате тук. Това беше максимумът, с който беше съгласен Израел. Тъмният район е така наречената зона „А”, която се намира изцяло под администрацията на Палестина.
Светложълтите райони са зони „Б”, в които палестинците имат известни задължения в областта на здравеопазването и може би имат също и граждански задължения, но не и задължения в областта на сигурността. Целият този район, който е в бяло, е т. н. зона „В” – тя обхваща над 60% от Западния бряг.
Израелците не допуснаха прехвърлянето на каквато и да е част от този район на
палестинците. Те не го допуснаха дори по време на конференцията в Осло, въпреки че в Договорите от Осло се твърди, че почти 90% от Западния бряг се прехвърля на палестинската администрация до края на 1999 г., когато трябва да приключи последният етап от преговорите. Всъщност ние сме свидетели на регресия. При това – независимо от разговорите в Уай Ривър през 1996 г. с г-н Нетаняху, който беше дошъл на власт и искаше да суспендира Договорите от Осло. Но това, което наистина ме шокира, е че те започнаха да строят стената едва през 2002 г. с твърдението, че това се налагало поради самоубийствените атентати, бомбите и насилието. Най-удивителното нещо е, че ако наложите картата със стената върху картата от Осло, ще видите, че те се покриват почти изцяло на запад и че има пълно покритие на изток. Това означава, че независимо дали сме в период на мир или война, се разгръща един и същ процес, и че този процес никога не се е отклонявал от така наречения план Алон. Единствената карта, която съм виждал и която прилича много на тази карта, е картата на системата на бантустаните в Южна Африка. В бантустаните в Южна Африка може да има правителства, в някои бантустани може да има и крале, но това не означава абсолютно нищо, защото тези бантустани са подчинени изцяло на системата на апартейд и на контрол. В нашия случай правителствата в тези бантустани, в тези отделни територии не биха значили нищо, защото тези правителства няма да притежават един основен елемент – суверенитетът, без който няма държава. Проблемът днес се състои в това, че ние, палестинците, не само се намираме в това положение вече 61 години. Тъй като нашият проблем с бежанците е най-продължителен в съвременната история, ние се намираме в окупация, която също е най-продължителна по време. Тази окупация продължава вече 42 години и още не е свършила. Мисля, че в съвременната история само Япония е била дълго време под окупация – около 36 години. Ние вече сме задминали Япония с шест години. Тази окупация се превръща в нещо ново, в нещо съвсем различно. Налице е една дискриминационна система, която има за цел да поддържа окупацията; на практика Израел не е създал нищо друго, освен една система на апартейд. Тази система на апартейд е много силна и аз ще докажа това, но искам преди това да ви дам няколко примера. Всеки палестинец има право на 50 куб.м. вода от Западния бряг, докато израелците имат право на 2400 куб.м. вода на човек. Това е 42 пъти повече, отколкото разрешеното количество вода на палестинците. БВП на глава от населението в Израел възлиза на 26 000 долара; в Палестина БВП на глава от населението е 1 000 долара. Само че ние сме принудени да купуваме стоките на израелски пазарни цени поради това, че те се облагат с данък и че имаме общ пазар. Дори когато купуваме вода от Израел, който контролира 80% от водните запаси, ние плащаме двойно по-скъпо от израелците, а именно – 5 шекела, а израелците плащат 2,4 шекела; палестинците плащат 13 шекела за единица електричество, а израелците – 6,3 шекела. На всичко отгоре, съществува сегрегация на пътищата, която крие големи рискове; тази система не съществуваше и в най-тежките времена на апартейд в Южна Африка. По силата на тази система аз, като член на палестинския парламент, или който и да е палестинец подлежи на шест месеца затвор, ако се движи пеша или с автомобил по някой от главните пътища в Западния бряг, които са запазени изключително за израелците. С всеки изминал месец броят на тези пътища, които са затворени за палестинците и са запазени изключително за израелците, расте. Сегрегацията в Съединените щати означаваше, че хората не можеха да се качват в един и същ автобус или да седят на определени места, но тя никога не е стигала дотам, да се забранява движението по цели улици и пътища. Това е положението при нас днес. Що се отнася до стената, някои средства за масова информация я описват като ограда. Ако са по-благоразположени [към нас], я наричат бариера. Когато кажете „ограда”, впечатлението е съвсем друго и е погрешно. В действителност това не е ограда; това е стена, която ще бъде дълга 850 км. Тя е висока 8-9 метра и е много здрава, бетонена структура. Както казах в началото, тя е три пъти по-дълга и два пъти по-висока от берлинската стена. На тази снимка се вижда как една жена стои на покрива на двуетажната си къща във Витлеем, а къщата й е заградена от три страни от стената. Видях се с тази жена по Коледа миналата година; тя ми каза, че вече не може да се качва на покрива на собствената си къща, защото военните й казали, че ако иска да се качи на покрива на къщата си, трябва да си извади разрешително. Тя попитала защо, а те й отговорили, че тя представлява риск за стената. На тази снимка виждате главния път, по който отивах в Йерусалим преди време. Между впрочем, аз съм роден в Йерусалим. Там работех като лекар – работил съм 15 години в една болница в Йерусалим. Преди четири години ми забраниха да влизам в града; същата забрана важи за повечето палестинци. Този път вече не съществува, защото тук сега минава стената. И отдясно, и отляво на стената има палестинци. Веднъж гледах един филм, не знам дали сте го гледали, казва се „Пианистът”. Ако не сте го гледали, вървете и го вижте. Филмът е много хубав. В него се описват страданията на евреите в едно варшавско гето. На всички палестинци, с които се срещам, казвам да отидат да видят този филм, защото трябва да разбираме и познаваме другите, трябва да знаем историята на другите. Казвам ви това, за да знаете, че нито една дума от казаното от мен днес не отрича и не омаловажава страданията на евреите по време на Втората световна война, нито страданията на хората по време на погромите в Русия или по време на испанската инквизиция. Тези страдания нямат нищо общо с нашето положение, нито оправдават страданията на един друг народ. Когато гледах „Пианистът”, веднага си помислих за Калкилия. Калкилия е град в Палестина с население от 46 000 души. Той е ограден от тази стена, която виждате на снимката. В този град живеят 46 000 души, които са заградени от всички страни със стена. Може
да се мине само през едно място – има един тесен път, широк 8 метра, и една врата. Вратата е заключена, а ключът се пази от израелски войници. Така че когато поискат, те могат да изолират напълно града, могат да го заключат. Ето как изглежда градът отгоре. Единственото нещо, което е различно на тази снимка, е това шосе, което виждате вляво. Шосето е само за израелци. Единствената разлика се състои в това, че откъм израелска страна шосето е издигнато, така че когато се возят в колите си от тази страна, израелците да не виждат стената, която е грозна и би наранила чувствата им. Но както се вижда, няма никакво значение какво става с другите хора, които живеят в Калкилия и са оградени от всички страни със стена. Това е най-мъчителното нещо, което е ежедневие за повече от 220 000 палестинци, които са хванати като в капан между стената и границата с Израел. Тези хора са лишени от правото на свобода на движение; те живеят предимно в малки селца и поради това нямат достъп до здравеопазване, нито до образование; ако искат да излязат или да влязат, трябва да минат през съответната врата. Ето например една от вратите, наречена Джайузи, но никой не може да премине през нея, ако няма разрешително, издадено от военните. Но дори да имат разрешително, хората могат да минават през вратата само в указаните на нея часове. Ето табелата, на която пише, че през вратата може да се минава между 7:40 и 8:00 сутрин, между 2:00 и 2:15 по обяд и между 6:45 и 7:00 вечерта. Само петдесет минути на ден. Сами можете да си представите какво би се случило с родилка, например – когато дойде време за раждане, бебето няма да се съобрази с часовете на табелата, нали? Или пък какво би се случило, ако някой получи инфаркт, например. Затова повечето бременни жени, които живеят по тези места, отиват при роднини или приятели 4-6 седмици преди термина, така че ако бебето започне да се ражда, да имат
време да отидат в болница. Броят на починалите новородени по контролните пунктове е вече 36, а на бременните жени, принудени да раждат там, пред вратата, е 87. Тук се вижда как децата ходят на училище. С други думи, това е не само огромен политически проблем; това е ежедневието на палестинците.
Надявам се, че хората ще разберат, че всички ще осъзнаят защо проблемът е толкова сложен. Това е снимка на едно село на север, а това е една от фермите в селото. Ето фермата преди изграждането на стената, ето същата ферма, след като са построили стената. Това е пазарът в едно друго село, Назлет Исса, а ето как е изглеждал пазарът след изграждането на стената. Това е една къща, която е буквално разделена на две, тъй като стената минава през нея; ето колко близо минава стената до някои къщи; ето как изглежда едно палестинско село, което се намира близо до израелски селища; ето как се измъчват и страдат хората, които чакат по контролните пунктове, за да отидат на работа или където и да е по работа. И всичко това се усложнява още повече на фона на неотдавнашните събития в Газа. Както знаете, Газа е под окупация от три години. Това е най-ужасната окупация, каквато можете да си представите. През януари тази година Израел извърши нападение срещу Газа под предлог, че отвръща на ракетен обстрел от страна на Газа. Всички медии писаха за това. Както знаем, беше постигнато примирие, но това примирие продължи 6 месеца, след което беше нарушено от Израел, който на 4 ноември извърши въздушно нападение. Хамас отговори с ракетен обстрел, който беше посрещнат с масирана контраатака. По мое мнение, тази контраатака представляваше сериозно нарушение на човешките права. Именно затова докладът на Голдстоун беше толкова разобличителен. Според мен, докладът на Голдстоун беше много важен не само защото се отнася до палестинско-израелските отношения, нито защото критикува както израелците, така и палестинците по някои въпроси. Истинската стойност на този доклад се крие в това, че той очертава една червена линия за всяко правителство в света, за всяка група в света, и тази червена линия съдържа предупреждението: „Никой няма право да напада мирното население и невинни цивилни граждани безнаказано.” Именно затова съжалявам, че толкова много държави гласуваха против доклада, а други се въздържаха от гласуване; защото в крайна сметка става дума за основните човешки права. Израел извърши седем военни престъпления в Газа: нападение срещу цивилно население, убийство на цивилни жители, недопускане на медицинска помощ за ранените, нападение срещу лечебни заведения, включително две болници, които бяха разрушени, а над 13 лекари и медицински сестри бяха убити при оказване на първа помощ.
Освен това, Израел нанесе огромни поражения на инфраструктурата, без това да
беше необходимо, използвайки непропорционално голяма военна сила; и накрая, израелците използваха такива видове боеприпаси, чиято употреба се счита за незаконна според международната общност. В тази война бяха убити 1400 палестинци и 13 израелци, трима от които – цивилни граждани, а шестима от тези 13 бяха убити от самата израелска армия по време на т.н. „приятелски огън”. От 1400-те палестинци, 420 бяха деца. Това съотношение е ужасно.
Защото става дума за население от 1,5 милиона души, които живеят в един малък район – не повече от 360 кв. км. Ако в Газа ставаше дума за население с размера на това в Съединените щати, щяхме да говорим за четвърт милион души убити и почти един милион души ранени; имам предвид съотношението в населението. Разрушенията в инфраструктурата бяха огромни. Аз лично ходих там след войната и видях как цели квартали бяха просто изравнени със земята - жилища, училища, болници, дори фабрики. В началото на войната в Газа бяха останали 352 фабрики. Те бяха разрушени, всички до една. Защо израелската армия разруши тези фабрики, когато се оттегляше от Газа? Не виждам как може да бъде оправдано подобно действие; няма никакво съмнение, че целта е била те да бъдат разрушени до основи. Или да вземем използването на незаконно оръжие, например бял фосфор. Белият фосфор може да бъде много опасен. Първо, той изгаря кожата; освен това, ако се вдиша определено количество от него, белият фосфор разрушава белите дробове, а ако попадне в кръвоносната система, причинява смърт чрез блокиране на дейността на черния дроб и бъбреците. Тук виждате примери на изгаряния, причинени от бял фосфор. Ето още една снимка на същата жена – вижте как изглежда. Следващата снимка, която ще ви покажа, е много неприятна; ще ви я покажа набързо и ако не искате, не гледайте. Това е снимка на едно дете, което е получило същия вид изгаряния при нападението. Ето още едно дете със същите поражения. Освен белия фосфор, израелците използваха и т.н. снаряди със стреловидни поразяващи елементи („флечети”). Ето какво имам предвид, когато казвам, че трябва да получавате информация – медиите не показват тези неща, въпреки че има достатъчно информация за тях. Тези малки стрелички („флечети”) излизат от снаряда, ето ги, те са много малки, и се разпръскват във въздуха на много малко разстояние една от друга, поради което могат да бъдат смъртоносни, при това количеството им е много голямо. В телата на ранените сме намирали не само стрелички, а също така дискове. Естествено, това налага ампутация, както в този случай тук, както в много други случаи. Броят на хората с ампутация се увеличи много в резултат на това нападение. Ето какви резултати имаше нападението, за което ви говоря; ето защо Голдстоун беше толкова непоколебим в заклеймяването му. Имахме случаи, като тази жена, например, която идва от едно семейство, което се нарича Балуша – те загубиха пет дъщери по време на една от атаките. Едното момиче беше на 4 години, второто – на 8, другите бяха на 12, 14 и 17 години. Това е снимка на едно училище, което беше бомбардирано и разрушено. Преди това нападение ние обичахме да казваме, че в Западния бряг и в Газа идват пари на американските данъкоплатци под формата на бомбардировачи F-16, които унищожават пари на европейските данъкоплатци под формата на водни и селскостопански съоръжения. Също в Газа, пари на американските данъкоплатци сега разрушават други пари на американските данъкоплатци под формата на проекти, финансирани от USAID, като например този проект, който се намира в един от районите в ивицата Газа.
Ще приключа, като ви покажа три съвсем кратки видеоклипа. 
Тези видеоклипове не са от Газа, те са от Западния бряг; за мен те са още по-жестоки,
отколкото бомбардировките там, защото показват колко силно се нарушават човешките права всеки ден. Първото видео показва едно селце близо до Витлеем. Сниман е момент, в който израелската армия извършва рутинни проверки и претърсвания. Както виждате, когато тръгват да претърсват къщата, те първо стрелят, а след това пускат кучетата. Тези кадри бяха показани по много арабски телевизии, но до този момент не са показвани в други медии, с изключение на един случай в Италия.
Следващите кадри са заснети от аматьор, човек, който се е оказал на това място
случайно. Това е студент от университета в Наджаф, в Наблус. Военните го спират и започват да го претърсват. Ние не знаем какво точно става там, но от видеото се вижда какво правят войниците с младежа (удрят го и го ритат – б.м., М. К.). Накрая му казват, че всичко е наред и че може да си ходи. Естествено, войниците не знаят, че някой ги снима.
Аз съм привърженик на ненасилието – това е най-добрият начин да си търсим правата. Именно с такава цел ние организираме много мирни митинги, без насилие. Има израелци, които се присъединяват към нас; те ни подкрепят и протестират заедно с нас, защото вярват, че правата на палестинците трябва да се спазват и че справедливостта трябва да бъде основата за постигането на мир.
Това са последните кадри, които ще ви покажа. Тук се вижда един мирен демонстрант, който е заловен и арестуван от израелската армия, след което му слагат белезници и превръзка на очите. Офицерът му нарежда да застане пред един от войниците и заповядва на войника да го застреля. Това се случи само преди четири месеца.
Показах ви всичко това, защото исках да ви кажа нещо. Аз показах тези кадри и
на Голдстоун. Оценката, която дава Голдстоун, се съдържа само в едно изречение: Нито Израел, нито която и да е друга страна, нито палестинците имат право да нарушават международното право и хуманитарното право. Въпросът, който поставям, е много специфичен. Никой, който нарушава международните човешки права, не трябва да остане безнаказан. Ето защо мисля, че ако докладът не доведе до конкретни действия, ние ще изпуснем една прекрасна възможност. 
Това, което ви показах днес, говори много за търпението на палестинците, защото тези нарушения са нещо обичайно, те се случват всеки ден; сами можете да си представите как влияят те на съзнанието на хората. Ето защо днес ще кажа нещо, което напомня много на думите, изречени от Нелсън Мандела, когато Южна Африка беше обявена за страна без апартейд. Аз казвам, че „Нашата свобода ще бъде пълна, едва когато палестинците бъдат свободни”. Този конфликт няма да бъде разрешен, ако хората го разглеждат единствено като конфликт между две страни, които спорят за нещо помежду си. Той ще бъде разрешен, когато хората осъзнаят, че в 21-вия век няма място за колониализъм, в 21-вия век няма място за апартейд, окупацията трябва да бъде прекратена, а палестинците имат правото да бъдат свободни.


източник: Блогът на МАриянБлагодаря!"

Накъде се е насочил израел?

Днес израелският журналист Ами Кауфман публикува интересна статия, озаглавена “Как една страница във вестник Haaretz показва на къде се е насочил Израел“.

Втора страница от днешния брой на „Аарец“е перфектен пример за това на къде се е насочила страната. Не забравяйте, че това е само една страница от вестника, пълна с новини за това, което се случило през последните 24 часа.

Нека да я разгледаме!

Водещата новина: Според доклад 44% от евреите в Израел подкрепят забраната за даване на жилища под наем на араби.

Втора новина: Съпруги на равини призовават израелските жени да стоят далеч от арабските мъже.

Трета новина: Депутатът Яков Кац: Лидерите на бедуините трябва да бъдат застреляни в главата.

Четвърта новина: Депутат от Кадима: руските имигранти са виновни за увеличаването на шофирането в пияно състояние в Израел

Ето, читатели, това са 24 часа изпълнени с расизъм.

Да благодарим, че има интернет. Скоро ще има нужда да актуализираме новините всяка минута.

Към тези новини бих добавила друга новина от Израел, която ме порази само преди седмица:
Араби бягат от дома си поради расистки заплахи:

Четирима мюсюлмани са били принудени да напуснат апартамент под наем в Тел Авив, след като съседи са нападнали дома им и заплашвали да прикачат експлозиви за колата им.
„Почувствах се унижен от тази омраза“, казва Абас, които е служил в израелската армия.

—————————————

Интересен анализ по темата:
Racist Jews to the Fore
By Jerrold Kessel and Pierre Klochendler

И страницата Slippery Slope, която както самите автори определят, се опитва да документира “бързото разпадане на Израел – от правата на човека в окупираните територии до полицейско насилие в Израел.“


източник тук...

Западния брях и израел: отдалечени и неравнопоставени

Според доклад на Human Rights Watch политиката на Израел в Западния бряг остро дискриминира палестинските жители, лишавайки ги от услуги от първа необходимост, като същевременно осигурява отличните удобства за еврейските колониални селища.

В доклада се описват дискриминационни практики, които нямат законна обосновка, поради това Human Rights Watch призовава Израел да спазва задълженията си според международното право, да оттегли заелниците от Западния бряг и да преустанови да нарушава правата на палестинците.

166-те страници на доклада, „Отделени и неравнопоставени: Израел и дискриминационното третиране на палестинците в окупираните палестински територии„, показват, че Израел използва две разлчини системи за двете популации на Западния бряг в районите, в които Израел има изключителен контрол. Докладът се основава на проучвания, които анализират различното отношение на Израел към еврейските засленици и към живеещото в съседство палестинско население. Той призовава САЩ и страните от ЕС да спрат да подкрепят заселническата политиката на Израел в Западния бряг, защото в своята същност тази политика е дискриминационна и е в нарушение на международното право.

„Палестинците се сблъскват със систематична дискриминация, порадена единствено от тяхната раса, етническа принадлежност и национална принадлежност. Поради това те са лишени от ток, вода, образование, както и от достъп до по-добри пътища, докато живеещите наблизо еврейски заселници се радват на всички тези услуги, предоставени безпрепятсвено от израелската държава“, казва Карол Богерт, заместник-изпълнителен директор на Human Rights Watch. „Докато израелските селища процъфтяват, палестинските такива под израелски контрол живееят в непредвидими условия – те не само са отделени и в неравностойно положение, но понякога палестинците дори биват прогонвани от земите им, а домовете им разрушавани.“

Дискриминационната политика на Израел често превръща палестинските селища в практически необитаеми, това принуждава голяма част от техните жители да напуснат своите домове. Според проучвания от юни 2009 година сред палестинските домакинства в „зона С“ (район, който обхваща 60 процента от Западния бряг и която е под пълен израелски контрол) и Източен Йерусалим, който Израел едностранно анексира, около 31 на сто от палестински жители са били изселени от 2000 г. насам.

Human Rights Watch анализират ситуацията в зона С и Източен Йерусалим и установяват, че двете различни системи на управление в двете области дават щедри финансови ползи и чрез поддръжка на инфраструктурата насърчаваат живота в еврейските селища, докато същевременно съзнателно лишават от финансиране и основни услуги палестинското население, налагайки по този начин сурови условия за техния живот. Това различно третиране въз основа на раса, етническа принадлежност и национално самосъзнание е в нарушение на основните закони за правата на човека.

Израелската политика контролира много аспекти от всекидневието на палестинците, които живеят в зона С и Източен Ерусалим. Пример за дискриминационни практики е отчуждаването на палестинска земя с цел построяване на населени места, в които могат да живеят само евреи и съответно поддържащата инфраструктура; забраната палестинците да използват пътищата и да обработват собствените си земеделски земи; отказът на достъп до ток и вода; неиздаването на разрешителни за строеж на къщи, училища, клиники и инфраструктура, както и разрушаването на жилища и дори цели общности.

Тези мерки водят до невъзможността за разширяване на палестинските селища и причиняват големи трудности на жителите, като дори ги оставят с ограничен достъп до медицински грижи.

От друга страна политиката на Израел насърчава и популяризира разрастването на колониалните еврейски селища в зона С и Източен Ерусалим, често използвайки земята и другите ресурси, които на практика стават недостъпни за палестинците. Израелското правителство поощрява непрекъснато заселници чрез финансиране на жилищното настаняване, по-евтино и достъпно образование и инфраструктура. Тези мерки от страна на израелското правителство са довели до последователното и бързо разрастване на еврейските селища, населението на които се е увеличил от около 241 500 жители през 1992 г. до около 490 000 през 2010 г. (включително Източен Ерусалим).

„Докато израелските политици се борят за “естествен прираст“ в незаконните заселнически селища, те задушават местното палестинско население, забранявайки на семействата да разширяват домовете си и правейки живота им непоносим“, казва Богерт. „Тази тяхна политика нарушава равенство между хората и е основна пречка за водене на нормален живот сред палестинците.“

Нарастването на еврейските заселници в Окупираните Палестински територии през годините (цифирите са в хиляди))

Една от палестинските общности, които Хюман райтс уоч разглежда в доклада си е Джубет Ал Диб, село с 160 жители, намиращо се на югоизток от Витлеем, което е създадено през 1929. Селото е достъпна само пеша, защото за да се достигне от него до павиран път трябва да се мине през дълъг 1.5 километра труднопроходим черен път. Децата от това село трябва да ходят на училища в други населени места, намиращи се на няколко километра, защото в тяхното села няма училище.

В Джуберт Ал Диб няма ток въпреки многобройните искания на обитателите му да бъдат свързани към електрическата мрежа на Израел. Израелските власти също са отхвърли и финансиран от международни донори проект, който е целял да захранва селото със слънчева енергия. Месото или млякото в селото трябва да се ядат на същия ден, поради липса на хладилници; жителите често прибягват до яденето на консервирани храни вместо пресни продукти. Селяните са зависими от светлината на свещи, керосина или фенери, а когато могат да си позволят да го напълнят с бензин, и от малък генератор.

На около 350 метра от тях е еврейското селище Сде бар, основано през 1997 година. В него живеят около 50 души и те имат достъп до павиран път и магистрала, струваща милиони долари, свързваща ги с Ерусалим, заобикаляйки палестинските градове и села, както и Джубет Ал Диб. В Сде Бар има гимназия, но чуениците от Джуберт Ал Диб не могат да я посещават. Заселническите селища са обявени за затворени военни зони и в тях може да се влиза само със специални военни разрешителни. Жителите на Сде Бар се радват на удобства, общи за всички израелски град, като например хладилници и електрически лампи, които селяните от Джуберт Ал Диб виждат от домовете си през нощта.

Изглед към Сде Бар

„Палестинските деца, живеещи в райони под израелски контрол учат на свещи, докато гледат от далеч електрическите светлини в домовете на заселниците“, „допълва Богерт. „Твърдението, че лишаването на палестинските деца от достъпа им до училище, вода или електричество има нещо общо със сигурността на Израел е абсурдно.“

В повечето случаи, когато Израел признаe, че третира по различен начин палестинците опрадванието е, че това са необходими мерки за защита на еврейските заселници и останалите израелци, които са обект на периодични атаки на палестински въоръжени групи. Но нито сигурност, нито друга основателна причина може да обясни защо на палестинците се забранява да строят или ремонтират своите домове, училища, пътища и резервоари за вода.

Освен това, в справянето с проблемите по сигурността, Израел често действа така сякаш всички палестинци представляват заплаха за сигурността въз основа на тяхната раса, етническа принадлежност и национална принадлежност. Законите против дискриминация забраняват налагането на подобни широки наказания.

„Светът отдавна отхвърли подобни грешни аргументи, които целят да оправдаят третирането на една група от хора по различен начин само поради тяхната различна раса, етническа принадлежност или национален произход,“ казва Богерт. „Време е Израел да прекрати политиката си на дискриминация и да се спре да се отнася с палестинците под техен контрол значително по-лошо от колкото с евреите, живеещи в същия район.“

Върховният съд на Израел е постановил, че някои мерки срещу палестинските граждани на Израел са били незаконни, тъй като са дискриминационни. Въпреки това, Human Rights Watch не знае за случай, в който съдът да е обявил израелската политика в Западния бряг за дискриминираща спрямо палестинците, въпреки че петиции са били внасяни по редица случаи.

Според Human Rights Watch тези очевидни дискриминационни практики създават спешен въпрос пред страните-донори – ще продължат ли да допринасят и да бъдат съучастници в нарушенията на международното право, причинени от заселниците. Тези страни трябва да извършат осезаеми стъпки в насърчаването на израелското правителство да се придържа към законовите си задълженията.

Human Rights Watch повторно препоръчва на Съединените щати, който всяка година дава $ 2,75 милиарда помощ на Израел, да извади от тях сумата, която на Израел е нужна по разходите в подкрепа на заселнците, които проучване от 2003 г. оценява на $ 1,4 милиарда. По същия начин, въз основа на многобройни доклади става ясно, че много американски донорски организации, които са освободени от данъци всъщност подкрепят финансово заселниците, поради това докладът призовава САЩ да проверят дали тези данъчни облекчения са в съответствие със задълженията на САЩ да гарантира зачитането на международното право, включително забраната срещу дискриминацията.

Хюман Райтс Уоч призовава ЕС, който е основният пазар за износ на продукти, произведени от заселниците, да гарантира, че тя не предоставя стимули за този вид износ чрез преференциално третиране, както и да идентифицира случаите, в които дискриминацията срещу палестинците допринеся за производството на изнасяните стоки. Например, докладът съобщава за случай, в които култури са изнасясни от заселнически селища, използващи вода от пробити от Израел кладенци за сметка на пресъхнали наблизо палестински такиви. По този начин се ограничава възможността на палестинците да обработват собствените си земи и дори се ограничава достъпът им до питейна вода.

Докладът също така описва случаи, в които цели предприятията са се възползвали пряко от дискриминацията срещу палестинците, например чрез търговска дейност в земи, които са били незаконно конфискувани от палестинците, без право на обезщетение. Тези предприятия също се радват на израелски правителствени субсидии, данъчни преференции и дискриминационен достъп до инфраструктура и канали за износ.

source: HRW
 transl: Give me justice first the peace will follow