Блогът на Мариян: Новият брой на сп. "Ново време"

Блогът на Мариян: Новият брой на сп. "Ново време"

Тъй като в региона на Близкия изток са съсредоточени голяма част от енергоресурсите (ок. 70% от световните запаси на петрол и ок. 50% от тези на газ), които човечеството експлоатира, всички големи сили имат свои интереси там. Периодично избухващите прояви на насилие поддържат траен интереса към страните, разположени в района. За да разберем актуалните събития в Палестина, е нужно да се върнем и малко назад в историята.
В началото на 16-ти век османският султан Сюлейман Великолепни завладява Светите земи. Когато избухва Първата световна война, тези райони все още са под контрола на османците. Тъй като Империята се включва във войната на страната на Централните сили Германия и Австро-Унгария, техните врагове от Антантата и особено Великобритания, се опитват да организират арабско въстание в тила на Османската империя, като в замяна обещават на арабите, че ще им позволят да създадат своя независима държава. С мисията за вдигане на въстание е изпратен прословутият Томъс Лоурънс – Лорънс Арабски. Обещанието пък за независима арабска държава дава сър Хенри МакМейхън, британският висш комисар за Египет и Судан.
Паралелно обаче тече и друг процес.
Провокиран от аферата „Драйфус” във Франция, в която офицер от еврейски произход е обвинен несправедливо в шпионаж, един австро-унгарски журналист – Теодор Херцел – създава ционизма или модерния еврейски национализъм. Идеите си Херцел излага в публикуваната през 1896 г. книга „Еврейската държава. Опит за съвременно решаване на еврейския въпрос”, в която твърди, че, за да са сигурни срещу посегателства, евреите трябва да създадат собствена държава. Първоначално текат преговори с британското правителство да отпусне земя в Уганда, но предложеният от англичаните размер (9800 кв. мили) не удовлетворява ционистите. Постепенно отпадат и другите обсъждани варианти, сред които и Аржентина, и действията им се насочват към колонизиране на Палестина (1).
На 2 ноември 1917 г. в писмо до лорд Ротшилд, лидер на британската еврейска общност, външният министър Артър Джеймс Балфур заявява, че Великобритания ще създаде еврейски национален дом в Палестина при условие, че няма да бъдат засегнати правата на вече съществуващите там общности. В този момент евреите в Палестина са ок. 60 000 души или 5% от цялото население, а изведнъж се оказва, че живеещите там 95% араби са просто „другите общности”! (2)
Видно от горното, обещанията, дадени едновременно и на араби, и на евреи, не могат да бъдат изпълнени безконфликтно. Всъщност през цялото време, докато бушува Първата световна война, текат англо-френски консултации (до към края на 1916 г. в тях участва и Русия) за разпределяне на османските територии в Близкия Изток. Така е договорено Ливан и части от Сирия да бъдат включени в зоната на френския мандат, а Палестина и Йордания – на британския (3).
На конференцията в Сан Ремо през 1920 г. Великобритания получава мандат върху Палестина и Трансйордания (4).
Постепенно увеличаваща се имиграция на евреи към Палестина започва скоро да носи неприятности на англичаните – от една страна – конфликти на местното арабско население с пришълците и британската администрация, а от друга – евреите възприемат стратегия на терор срещу палестинските араби и британските военни и цивилни власти.
Разбира се, прав е създателят и първи премиер на Израел Давид Бен Гурион: „В историята няма пример, в който един народ отваря портите на своята страна не поради необходимост, а поради това че народът, който иска да дойде, е обяснил своето желание да направи това” (5). Поради това е логично, че арабското население опитва да оказва съпротива. Срещу селища на заселници са организирани атаки.
През 1936 г., в отговор на предложението за подялба на територията на Палестина на две части, избухват стачки и бунтове срещу англичаните, които продължават с различна интензивност до 1936 г. Тези събития са известни като „Великото арабско въстание” (6).
Друг водач на съпротива срещу ционисткото движение и британската власт е Иззеддин ал-Касам, сирийски ислямистки шейх, който действа главно в селските общини. Той насърчава селяните да възродят основните принципи на ислямската вяра (7).
Друг известен с мрачна слава арабски лидер е Хадж Амин Ал Хусайн - мюфтия на Йерусалим, председател на Върховния мюсюлмански съвет на Палестина, лидер на палестинското освободително вижение срещу британската окупация (1917 – 1948 г.). Участва в яростни антиционистки протести. Тъй като се обръща с молба за помощ към Хитлер, е заточен от британските власти (8).
Втората световна война представлява истински хаос – докато еврейски бригади се бият рамо до рамо с британски части срещу нацистите, други евреи воюват със средствата на тероризма срещу английската администрация в Палестина. Според някои изследователи – например израелският историк Том Сегев (в книгата му „Седмият милион”) или пък ултраортодоксалната активистка Рут Блау - идеята фикс за Палестина и влагането на много усилия за завладяването й, не е позволило да бъдат спасени много евреи в Европа, които попадат в ръцете на нацистите (9). Същевременно други ционистки водачи като В. Жаботински смятат, че гоненията на нацистите срещу евреите обслужвата каузата на ционизма и не се свенят да преговарят с тях.
В Палестина са сформирани редица еврейски групировки и милиции, като най-известните от тях са ”Селфер Толдот Ха Хагана”, прочута само като „Хагана” („Отбрана”), която организира „Нощта на влаковете” (взривена е ж.п. мрежата) и „Нощта на мостовете” (взривени са всички мостове по границите). По-късно „Хагана” прераства в редовната израелската армия.
Друга известна организация е „Лохамей Херут Израел” („Израелски борци за свобода”, известни още като „Лехи” или „Бандата на Щерн”, по името на водача й Абрахам Щерн, убит от британската полиция през 1942 г.), които се отцепват от „Иргун”. Милицията „Иргун Цвай Леуми” („Национална военна организация”) е основана от Владимир (Зеев) Жаботински, по-късно оглавена от Менахем Бегин. През 1946 г. наградата за главата му, обявена от английското правителство, е 50 000 щатски долара – една баснословна за времето си сума. Емблемата на „Иргун” е ръка, стискаща пушка, на фона на картата на Палестина и Трансйордания, и с надпис „Само така.” Организацията е отговорна за над 200 атентата срещу британски и арабски представители. Най-важните от тях са: убийството на британския комисар сър МакМайкъл; взривяването на британската щаб-квартира в хотел „Цар Давид” в Йерусалим на 22 юли 1946 г. (над 90 загинали); януари 1948 г. - Хайфа (22 убити) и в хотел „Семирамида” в Йерусалим (пак 22 убити); Елияху Хаким и Елияху бет Зюри на 6 ноември 1944 г. ликвидират лорд Мойн; убийството на 17 септември 1948 г. на граф Фолке Бернадот - специален пратеник на Генералния секретар на ООН Тригве Ли (10).
Според британски доклад само през октомври 1947 г. са убити 127 и ранени 133 британски войници (11). По данни на Норман Финкелщайн за периода след Втората световна война до създаването на Държавата Израел (15 май 1948 г.) еврейските терористични организации извършват средно по средно 20 атаки месечно (12).
Обезкървена и фалирала от войната, с по-сериозни грижи в самата метрополия и внимание, отвличано от процеса на деколонизация по цялата империя, Великобритания решава да се изтегли, а ООН приема план за разделяне на подмандатната територия и за създаване на 2 държави – еврейска и арабска. На 29.10.1947 г. е приета Рез. 181 на Общото събрание на ООН. Тя предвижда подялба в следното съотношение: въпреки че израелското население е безспорно по-малко, то получава 54% от територията; 45% са предвидени за арабската държава и 1% за Йерусалим, който е обявен за свободен град под международен контрол (13). Според този план за разделяне между Газа и Западния бряг на р. Йордан съществува тесен териториален коридор, който ги свързва. След войната от 1948 г. и завладяването на нови земи от Израел, тази ивица е унищожена и оттогава Газа и Западния бряг са изолирани една от друга територии.
Трябва да се отбележи, че през 40-те години броят на евреите достига 475 000 души, т.е. те съставляват 35% от населението на Палестина, но притежават едва 7% от земята (14).
Въпреки плана за разделяне, кръвта продължава да се лее.
При разговор с английски офицер, който казва, че в бъдещата държава населението араби-евреи ще е поравно, офицер от „Хагана” отвръща, че „няколко добре организирани кръвопролития ще ни избавят от арабите” (15).
По-известни кланета, извършени от ционистки банди, са в Дауайма, в Абу Шуша (70 убити); Сахила (70-80 убити); Лод (250 убити); най-прочуто е това в Дейр Ясин, западно предградие на Йерусалим, на 5 км. от крепостта. Клането се разиграва в нощта на 9-ти срещу 10-ти април 1948 г., като със сигурност са убити над 100 души, предимно жени, деца и стари хора (16).
Само през лятото на 1948 г. са извършени около 40 подобни насилия.
От декември 1947 г. – ноември 1948 г. са прогонени над 750 000 палестинци, което представлява между 2/3-ти и 80% от населението към онзи момент. 60 000 души напускат Хайфа, процъфтяващото пристанище Яфа (днес предградие на Тел Авив) – 50 000. През юли 1948 г. 70 000 палестинци са прогонени от домовете им в Лида (близо до Тел Авив, понастоящем селището на иврит се нарича Лод и там е разположено международното летище на Израел „Бен Гурион”) и Рамле в най-големите летни горещини без храна и вода. Стотици умират. Това е известно като Маршът на смъртта (17). През април 1948 г. влиза в действие „Планът "Далед". Той разрешава разрушаването на палестинските села и прогонването на местното население извън държавата. За 7 месеца ционистите разрушават 531 селища, а 11 града са опразнени от арабските им жители (18).
На арабски език тези събития са познати като ан-Накба (Катастрофата), а според известния израелски историк Илан Папе може да се говори за преднамерено етническо прочистване. Дори и да приемем, че това е пресилено твърдение, все пак мащабите на прилагане на сила и последвалото го разместване на население са респектиращи (19).
Основания да се твърди, че случилото се е нарочна политика на израелските лидери дават дори думите на Давид Бен Гурион от дневника му: „Не е възможно да извършим масово прогонване, без прилагане на сила, зверско прилагане на сила.”
На 15 май 1948 г. е провъзгласено създаването на Държавата Израел. Провокирани от неравното разпределение на територии, както и от факта, че не е създадена и арабска държава, арабските му съседи нападат Израел.
Многократно е изтъквано, че е арабската агресия е опит младата еврейска държава да бъде заличена от картата. Основания за съмнения в достоверността на подобна теза дава фактът, че повечето арабските държави току-що са получили независимостта си и нямат боеспособни армии (Ирак е независим от Великобритания от 1930 г., Египет – от 1936 г., а Сирия и Ливан добиват суверенитет от Франция през август 1945 г; Трансйордания се отделя едва през 1946 г. от Британската империя, но единствената й реална въоръжена сила е „Арабският легион”) (20). Арабските сили общо са около 35 - 55 000 бойци, вкл. най-боеспособната част - „Арабският легион” на „Глъб паша” (Джон Глъб в действителност е английски офицер) и „Народното опълчение на Хадж Амин ал-Хусейн”, а израелските – между 93 – 100 000 (21). Да, арабските страни, нападнали Израел са пет, но числеността на контингентите им изглежда така: Египет – 8 – 10 000 души, Трансйордания – 4 – 5 000, Сирия – 3 -4 000, Ирак – 2- 4000, а ливанските бойци са едва 1 – 2000 души (22).
Според различните данни сред израелските бойци има между 26 000 (23) и 50 000 (24) ветерани от Втората световна война, множество ветерани от милициите с богат боен опит. Израел разполага с танкове, артилерия и авиация, а враговете му – не. За финансиране на войната само евреите от САЩ осигуряват 50 млн. долара (25), като по това време Израел се радва на подкрепата и на САЩ, и на СССР, който организира доставки на оръжие чрез Чехословакия.
На 11.12.1948 г. с Рез. 194 на ООН е провъзгласено правото на връщане или компенсации за бежанците. Приемането на Израел в ООН през 1949 г. е свързано с условие за изпълнение на Рез. 194. В периода 1949 – 1967 г. са гласувани 19 резолюции на ОС на ООН, потвърждаващи правото на завръщане. Досега Рез. 194 е потвърдена над 110 пъти от различните органи на световната организация.
Множество от тези бежанци търсят подслон в Газа, която, заедно със Синай, през 1948 г. е предадена от англичаните на Египет. Както правилно отбелязва Робърт Фиск, дългогодишен британски кореспондент за Близкия изток, днес 80% от жителите на Газа не са с произход от Газа, а са бежанци (26).
През 1949 г. с всяка арабска държава поотделно са подписани споразумения за прекратяване на огъня, като Йордания окупира Западния бряг на река Йордан.
След като Египет обявява, че национализира Суецкия канал, Великобритания, Франция и Израел го нападат на 29 октомври 1956 г. и Израел окупира Газа, но на 5 ноември, натискът на САЩ и ООН спира израелците и огънят е прекратен. На 7 март 1957 г. Израел предава територията на умиротворителите на ООН. По време на т. нар. Шестдневна война, започнала с изненадваща израелска атака на 5 юни 1967 г., Израел окупира целия Синайски полуостров и Газа, завладява Източен Ерусалим и Западния бряг на река Йордан, плюс сирийските Голански възвишения. Оттогава, според международното публично и хуманитарното право, Израел е окупационна сила и носи отговорност за тези територии. След войната Йом Кипур от 6 октомври 1973 г., с американско посредничество Египет и Израел подписват мирен договор през 1979 г. В 1982 г. Израел върна на Египет Синай, но запази Газа (27).
Борбата на палестинците, започнала през 60-те години от Организацията за освобождение на Палестина (28), минала през Първата Интифада от декември 1987 г. доведе до споразуменията между ООП и Израел от 1993 г. от Вашингтон и Осло. Съгласно тях Газа трябва да бъде временна столица на палестинската автономия. През 1994 г. израелските войски се изтеглят от Газа, но няколкото хиляди израелски заселници остават. В статия, публикувана в „Гардиън”, професорът от Оксфорд Ави Шлаим твърди, че в Газа през 2005 г. има по-малко от 8000 еврейски заселници и 1,4 млн. местни жители, но заселниците контролират 25% от територията, 40% от плодородната земя и лъвския пай от така важните в района на Близкия изток оскъдни водни ресурси (29).
През лятото на 2005 г. израелският министър-председател Ариел Шарон предприе изтегляне на заселниците, но въпреки това, Израел продължава да носи отговорностите на окупационна сила съгласно Женевските конвенции, тъй като контролира ефективно достъпа по суша, въздух и море; вноса и износа; частите му могат да навлизат в Ивицата Газа когато пожелаят. По причина на безпрецедентната по мащаб и осъдена от международната общност блокада, наложена от Израел, английският писател Джон Бъргър нарече Газа „най-големия затвор на света” (30).
Блокадата беше факт още преди ХАМАС (31) да спечели състоялите се през януари 2006 г. избори за Законодателен съвет на палестинската автономия. Гласуването беше определено от международните наблюдатели като свободно и проведено без нарушения. Израел обаче отказа да признае това демократично избрано правителство, настоявайки, че ХАМАС е терористична организация.
В 5-те избирателни района в Газа, Хамас печели 15 от 24 места (62.5%) (32).
Така стигаме до въпроса - защо се получи тази ситуация?
Въпреки че призна Израел още през 1988 г., ООП не получи нищо в замяна. ФАТАХ (33) от дълго време ръководи палестинските дела, което доведе до известно изхабяване на кадрите й и, по израза на Н. Финкелщайн, „монументално корумпиране”. Умерената политика на отстъпки, водена от ФАТАХ, не доведе до нищо – колонизацията на Западния бряг продължава, строят се нови израелски селища; контролните постове, стената и бариерите правят пътуването на десетина километра разстояние ад и многочасова сага (34). Въпреки множеството преговори и мирни конференции, на които се обещаваше създаване на палестинска държава – в Осло, Уай плантейшън, Кемп Дейвид, Анаполис – нищо конкретно не е направено. Палестинците, живеещи в разкъсани парчета земя, смятат, че никога не са били по-далеч от реализацията на мечтата си за собствена държава. Всичко това автоматично укрепи позициите на ХАМАС.
Колективното наказание, на което са подложени жителите на Газа, също не можеше да има за следствие нещо различно от този изборен резултат. Лишена от камиони с продоволствие, без гориво, без електричеството, Газа, останала на студено и гладна, е изненадващо, че гласува едва 60% доверие на ХАМАС.
Подобно и на други радикални движения, с приближаването си до властта ХАМАС започна да променя своята политическа програма в дух на умереност. От безкомпромисна отрицателна позиция в Хартата си, Движението за ислямска съпротива започна да се приближава към прагматичното приемане на идеята „две държави за два народа”. През март 2007 г. ХАМАС и ФАТАХ сформираха правителство на националното единство, което изрази готовност да преговаря за дълготрайно примирие и спиране на огъня с Израел (за 20, 30 или даже и 50 години, но в границите на еврейската държава отпреди 5 юни 1967 г.) (35). ХАМАС предложи решението да бъде в съответствие с резолюциите на ООН, което де факто значеше мълчаливото признаване на Израел.
ХАМАС дори приеха начело на правителството на националното единство да застане д-р Салам Фаяд, който като водач на листите на партията „Третият път” на парламентарните избори през януари 2006 г. спечели около 3% (36).
Използването на етикети като „ислямски фундаменталисти”, „радикални ислямисти” и други подобни по отношение на ХАМАС често ни кара да забравим, че при общ процент на християните в Палестина 8-12%, според Владимир Чуков около 30% от членовете на ХАМАС са християни. За Газа този процент не е 30%, тъй като там само 1% от населението са християни. Един от убитите лидери на движението, Тито Месауд, също е християнин, а наличието на палестинци-християни в челните места на съпротивата срещу Израел неведнъж е било причина най-висшите ръководители на ХАМАС да изразяват уважението си към източното православие. Това е така, защото, за разлика от повечето ислямисти, които се борят за създаването на халифат за цялата умма, основна цел на ХАМАС е извоюване независимостта на Палестина (37).
Израел обаче отказа всякакви преговори с правителство, което включва ХАМАС, и продължи старата игра "разделяй и владей" с двете враждуващи палестински фракции. Чак падането на правителството на националното единство подбуди ХАМАС през юни 2007 г. да завземе властта в Газа. Властта в Западния бряг обаче остана в ръцете на Фатах.
Междувременно Израел отхвърли и саудитския мирен план от март 2002 г., които все още стоеше на масата. Саудитският престолонаследник Абдулла предложи и всички 24 страни членки на Лигата на арабските държави одобриха план, който предвижда отстъпки, дори по-големи от тези, с които основните играчи в международните отношения са съгласни и са закрепени в резолюциите на ООН. В замяна на пълно израелско изтегляне този план предлагаше не само безусловно признаване на Израел, но и „нормални отношения с него” и призоваваше не за „правото на завръщане” (потвърдено десетки и стотици пъти от международния закон) на палестинските бежанци, а просто за „справедливо разрешаване” на проблема с бежанците. Коментатор на либерално-левия израелски вестник „Хаарец” отбеляза, че саудитският план е бил „изненадващо сходен с това, което (Ехуд) Барак твърди, че е предложил преди две години” в Кемп Дейвид (38). Коментарът на Н. Финкелщайн е красноречив: „Ако Израел наистина се стремеше към пълно изтегляне в замяна на нормализиране на отношенията с арабския свят, саудитският план и неговото единодушно одобряване от Лигата на арабските държави би трябвало да бъде приет с еуфория. Всъщност след един ефимерен период на увъртане и мълчание, той бързо бе пуснат в „дупката на паметта” (39). Тази арабска мирна инициатива беше подновена през 2007 г.
Не бива да се забравя, че работата на ХАМАС беше ограничена и от факта, че петима министри и 29 народни представители на движението са арестувани от израелците, включително и Абдел Азиз Дуейк, председател на Законодателното събрание на Палестина. В затвора са и 27 местни лидери на организацията (40).
Освен това, условията на живот в Ивицата са ужасяващи. Професорът от Колумбийския университет в САЩ Едуард Саид описа Газа така: „Това е най-ужасното място, на което някога съм бил. Изключително мрачно място, заради отчаянието и мизерията, в които хората живеят. Не бях подготвен за лагери, които са много по-зле от всичко, което съм видял в Южна Африка” (41). Джон Дугарт, специален пратеник на ООН за човешките права в Окупираните палестински територии, който е южноафриканец, изказа подобно мнение (42). Сара Рой, изследовател от Харвард, „най-достойният за доверие авторитет по проблемите на Газа” (43), говори за „систематичен икономически регрес” (44). В подкрепа на това становище недвусмислено говорят статистическите данни – БВП на глава от населението в Газа през 2000 г. е 1300 – 1500 долара, докато през 2003 г. това ниво е 898 щатски долара. Днес дори е още по-ниско (ок. 600 долара). Този показател за Западния бряг съответно е 1100 долара. С подобен доход Газа се намира на 4-то място отзад-напред по икономическо развитие в света (45).
По времето, когато про. Алек Ещайн прави своите изчисления, в Газа плътността на населението на квадратен километър е 9.5 пъти по-висока от тази на Западния бряг. При 1 482 000 души на площ от 360 км.2, средната гъстота е от 4117 д./км.2. Това я превърща в най-гъсто населената зона на света! За сравнение, на Западния бряг живеят ок. 2 535 000 д. на 5800 км.2, което е равно на гъстота от 433 д./км.2 (46).
При тези условия на живот голяма популярност на ХАМАС спечели и неговата широкомащабна благотворителна, образователна и социална дейност.
Важно е да се отбележи, че блокадата предизвиква рухване на социалния ред. Обратно на прокламираната си цел – да разклати доверието на гражданите в избраното от тях правителство – блокадата превърна жителите на Газа в заложници на ХАМАС, понеже те станаха зависими за ежедневното си физическо оцеляване от разпределяните от властта хуманитарни помощи, продоволствие и гориво.
Моментът за войната от декември 2008 г. – януари 2009 г. беше прецизно избран.
Израелската армия желаеше да възстанови доверието в себе си, разклатено от не особено успешната война с Хизбула в Ливан от лятото на 2006 г. Политиците пък желаеха да демонстрират твърдост в навечерието на предсрочните общи избори за парламент.
Тъкмо в този отрязък от време се създаде властови „вакуум” в САЩ – президентът Джордж У. Буш вече нямаше думата в САЩ, а пък новоизбраният президент Барак Обама чакаше официалното си встъпване в длъжност на 22 януари.
За 8-те месеца до началото на тази война в Газа Израел създаде Национална дирекция за информация. Според британския вестник „Обзървър” дипломати, групи за натиск, блогове и еврейски асоциации още в началота на войната започнаха да разпространяват получените от тази дирекция грижливо подготвени съобщения: че ХАМАС нарушава условията на споразумението за примирие; че целта на Израел се състои в защита на своето население; и че израелските въоръжени сили правят всичко възможно, за да не причиняват щети на гражданското население (то обаче няма голям избор предвид ограничената територия, която обитава) (47). Израелските пи-ари постигнаха забележителни успехи в разпространявето на тези послания. Думата отново има израелецът Ави Шлаим: „Но, все пак, в същността си, тази пропаганда е куп от лъжи.” (48). Според Ехуд Барак, израелският министър на отбраната, операция „Закалено олово” е подготвяна поне от 6 месеца (49).
Кой кого провокира?
В статията си „Кой ще спаси Израел от самия него", преведена и публикувана у нас от Центъра за близкоизточни изследвания, Марк Ле Вин изтъква, че дори и дясно-центристки израелски разузнавателни организации признават израелските провокации като причина за конфликта. В доклад от 31 декември 2008 г. на „Информационния център за разузнаване и тероризъм”, озаглавен „Доклад на разузнаването за шестте месеца примирие", се споменава, че „ескалацията и нарушаването на мирното споразумение" са започнали, след като Израел е убил шестима членове на ХАМАС на 4 ноември без никаква провокация и след това, на следващия ден, е поставил цяла Газа под обсада.
Според съвместно проучване, извършено от университета в Тел Авив и европейски университет, това отговаря на модела, според който израелското насилие е причина за прекратяването на 79 % от мирните споразумения след избухването на Втората Интифада (септември 2000 г.), в сравнение със само осемте процента за ХАМАС и други палестински фракции (50).
Освен това, раждането на ХАМАС става не без знанието и подкрепата на израелските и йордански специални служби, защото по този начин в лицето на ислямистите се създава конкурент на светския арабски национализъм; също така се подкопава доверието във ФАТАХ, и светските леви формации като Народния фронт за освобождение на Палестина (НФОП) и Демократичния фронт за освобождение на Палестина (ДФОП). Единственият палестински университет, създаден с непалестински средства, е Ислямският университет в Газа, който стана „крепост” на ХАМАС. Наличието на голям брой израелски агенти в палестинските редици дава възможност на Израел във всеки един момент да си осигури, ако му е необходима, провокация. Ракетният обстрел на „Касам”-и беше отразен в медиите като нарушение на примирието (вж. по-долу), без да се обърне внимание на действията на израелската авиация и убийствата, причинявани от нея. Или както записва в дневника си Моше Шарет, вторият израелски премиер, след разговор с „бащата на Израел” Давид Бен Гурион – „трябва да се научим да провокираме арабите така, че те да ни провокират.”
Цифрите говорят сами по себе си: за три години след изтеглянето от Газа от ракетен обстрел са загинали 11 израелци, но за трите години от изтеглянето на Израел (2005-2008 г.) израелската армия е убила в Газа 1700 палестинци, включително 222 деца (51).
За пример могат да послужат данни и от Втората интифада (след септ. 2000 г.) - на 16 декември 2001 г. палестинците обявиха пълно прекратяване на огъня. „ХАМАС” и „Ислямски джихад” го спазват. Израелският премиер Шарон иска само 1 седмица примирие, но палестинците прекратяват огъня за 3 седмици (точно 21 дни). За това време обаче израелците убиват 24 палестинци. Друг случай е когато „ХАМАС” прекратиха атентатите за 6 седмици между 4 август и 18 септември 2002 г. Точно в този интервал Израел уби 75 палестинци - мирни, невъоръжени граждани (52).
В изследването си „Властелините на Земята” израелските автори Идит Зертал и Акива Елдар представят дълъг списък на убийства на палестински активисти, както и други провокации, извършени от Израел, които са били причина за палестински насилствен отговор, включително и атентати (53). За съжаление, българските медии отразяват само отговора й, но не и самата провокация.
Конкретно в случая на операция „Закалено олово” от декември – януари в Газа, всички медии „забравиха” за сключеното по-рано примирие. На 19 юни 2008 г. с посредничеството на Египет представители на ХАМАС и Израел договориха примирие, което предвиждаше три основни точки: спиране на огъня между страните; удължаването му с още няколко месеца за Западния бряг и Израел да вдигне блокадата на граничните пунктове на Газа. Макар насилието чувствително да намаля, Израел не спази условията на споразумението за вдигане на блокадата, като продължи да налага колективни наказания като спиране на електричеството и водата; ограничи достъпа на камиони с гориво, храна, медикаменти и хуманитарни помощи.
Въпреки че 30 жители на Газа бяха убити от израелски огън, а десетки други починаха от блокадата по време на това „прекратяване на огъня”, ХАМАС се стараеше да спазва примирието. Според изявлението на един от лидерите на ХАМАС, въпреки нарушенията, те са си мълчали „от уважение към египтяните”, които посредничеха при договарянето на примирието (54).
Израелските действия
Вследствие на израелските въздушни удари, 4000 сгради бяха напълно разрушени, а поне 12 000 – сериозно повредени. Това даде основние на редица анализатори да заговорят за повторение на доктрината „Дахия” – тази тактика беше приложена през 2006 г. по името на южния квартал на Бейрут, където се намираше щабът на Хизбула. Доктрината се състои в унищожаването на цял квартал или село, при положение, че някой стреля по Израел оттам (55).
Медийното отразяване на конфликта показваше само „ислямския фундаментализъм”, но факти като писмото на бившия върховен сефарадски равин Мордехай Елиаху до Олмерт, в което заявяваше, че няма „никаква духовна забрана да се избиват безразборно мирни граждани по време на евентуална офанзива срещу Газа, целяща да предотврати изстрелването на ракети” (56).
Бихме могли да кажем, че представянето на процесите в българските медии беше еднопланово. Например, когато се говореше за подкрепата, която арабски режими оказват на ХАМАС, малцина отчитаха, че управляващите в арабския свят имат проблеми с ислямистите в собствените си страни и се боят от ислямски радикализъм не по–малко от Израел.
От своя страна пък Жорж Корм пише: „По всичко изглежда, че ислямският фундаментализъм допада на Израел – на първо място, защото ликвидира единствената сериозна претенция срещу създаванета на еврейската държава, идваща от страна на арабския светски национализъм, и на второ, защото руши още по-дълбоко Ливан и останалите арабски държави. Освен това, ако в Близкия Изток се създадат държави на религиозен принцип (сунитска, шиитска, друзка, алалуитска, християнска), нима вече някой би могъл да оспори съществуването на еврейската държава?” (57).
Всичко това показва нуждата от смели лидери и за арабите, и за израелците, които да имат решимостта да предложат траен и справедлив мир на народите си.

1. Вж. Майкъл Шапиро – „100-те най-влиятелни евреи на всички времена”, Енциклопедия – класация, С., Издателство „Репортер”, 1994 г., стр. 48 - 53
2. Вж. Майкъл Шапиро, op. cit., стр. 109, 251. Сходни са данните и за 1919 г. - 533 000 араби (90.3%) и 57 000 (9.7%) евреи – вж. Евгений Примаков, „Анатомия на близкоизточния конфликт”, „Наука и изкуство”, С., 1980 г., стр. 21
3. Вж. Пиер Ренувен, „Първата световна война”, С., „Кама”, 2003 г., стр. 55, под линия; Чуков, Владимир, „Арабският Близък Изток и Централна Азия”, С., „Изток – Запад”, 2006 г., стр. 255
4. За целия период на Първата световна война, преговорите с арабите, споразуменията Сайкс – Пико и конференцията в Сан Ремо вж. „Век на крайности. История на съвременността от 1870 г. до наши дни”, Патрис Тушар, Кристин Бермон – Буске, Патрик Кебанел, Максим Льофевр, под общата редакция на Патрис Тушар, С., „Кама”, 2005 г., стр. 432 - 433
5. Норман Финкелщайн е независим изследовател и университетски преподавател, потомък на родители, оцелели от Холокоста. Спечелил си е славата на обективен анализатор, който не пести критики и срещу Израел. Вж. http://www.normanfinkelstein.com/article.php?ar=10&pg=4, 18 юни 2009 г.
6. Чуков, Владимир, op. cit., стр. 256 - 257
7. Вж. „Оксфордски речник на исляма под редакцията на Джон Л. Еспозито”, С., ИК „Рива”, 2007 г., стр. 198
8. Вж. „Оксфордски речник на исляма под редакцията на Джон Л. Еспозито”, op. cit., стр. 435; Чуков, Владимир, op. cit., стр. 257
9. Корм, Жорж – „Разпадането на Близкия Изток 1956 - 2004”, С., „Меридиани”, 2005 г., стр. 295; Чуков, Владимир, op. cit., стр. 258
10. Общо за еврейските терористични групи вж. Брус Хофман, „Тероримът днес”, С., ИК „Плеяда”, 1999 г., стр. 10, 59 – 68 и цитираната там обилна литература; „Енциклопедичен речник по история. Светът и България 1900 – 2003 г.”, Даниел Вачков, Валери Колев, С., „Еквус арт”, 2003 г., стр. 61, 66-67, 222, 537; Корм, Жорж, op. cit., passim; „История на тероризма от Античността до Ал Кайда. Под редакцията на Жерар Шалиан и Арно Блен”, ИК „Леге Артис”, 2005 г., стр. 246 – 248; Интересен портрет на фигурата на М. Бегин рисува Евгений Примаков - „Близкият изток на сцената и зад кулисите”, „Форум „България-Русия”, С., 2007 г., стр. 330 - 331; специално за „Иргун” вж. Майкъл Шапиро, op. cit., стр. 289 – 291; Чуков, Владимир, op. cit., стр. 258
11. Василис К. Фускас - „Конфликтни зони. Външната политика на САЩ на Балканите и в Близкия Изток.”, С., „Арго Пъблишинг”, 2005 г., стр. 102
12. Вж. http://www.normanfinkelstein.com/article.php?ar=10&pg=4, 18 юни 2009 г.
13. Корм, Жорж, op. cit., стр. 213
14. Чуков, Владимир, op. cit., стр. 260
15. Евгений Примаков, „Анатомия на близкоизточния конфликт”, „Наука и изкуство”, С., 1980 г., стр. 23 – 24
16. http://www.deiryassin.org/, 18 юни 2009 г.
17. We're not celebrating Israel's anniversary, http://www.guardian.co.uk/world/2008/apr/30/israelandthepalestinians, 18 юни 2009 г.
18. Пак там; Чудесен обзор на тези трагични събития и на постиженията на т. нар. „нови израелски историци” (Бени Морис, Ави Шлаим, Илан Папе и др.), признаващи палестинските страдания вж. у Ерик Руло, „Израел пред своята история”, „Монд дипломатик”, май 2008 г., год. 5, бр. 5 (43), стр. 22 – 23; също и прекрасната и обширна статия на Доминик Видал „Преразглеждане на експулсирането на палестинците” (Dominique Vidal, The expulsion of the Palestinians re-examined, http://mondediplo.com/1997/12/palestine, 21.06.2009 г.
19. До обявяването на независимостта на Израел (14 май 1948 г.) израелската агресивност принуждава 250 хил араби да напуснат домовете си (вж. Христина Мирчева, „История на международните отношения в най-ново време”, кн. І „СОФИ-Р”, С., 2002 г., стр. 441). Впоследствие бягат още близо 600 хил. палестинци, като 200 000 от тях през зимата и пролетта на 1948 г. След обяваването независимостта на Израел напускат още 200 000 души, с което общият брой бежанци за периода 1947 – 1949 г. надхвърля 800 000 човека (вж. Мирчева, Христина, кн. І, op. cit., стр. 446 – 447). След Шестдневната война (юни 1967 г.) са прокудени още 1 400 000 човека, от които 350 000 души, живеещи от 1949 г. в Газа. В бежански лагери там са настанени 580 000 човешки същества (вж. Христина Мирчева, „История на международните отношения в най-ново време”, кн. ІІ „СОФИ-Р”, С., 2003 г., стр. 280). Според различните оценки понастоящем бежанците, заедно с техните потомци, са между 4 700 000 – 6 500 000 д. (вж. „Фигурите на бежанеца” в „Поредица миграционни и бежански политики”, съставителство и научна редакция – Анна Кръстева, НБУ, С., 2006 г., стр. 197 - 208 и особено таблиците на стр. 199). Ерик Руло, op. cit., стр. 22 – 23; Dominique Vidal, op. cit. Вж. също и класически изследвания, поместени на http://www.mideastweb.org/index.html; други интернет-референции: http://alnakba.org/index.htm, http://www.badil.org/, http://www.palestineremembered.com/, http://prc.org.uk/, http://www.un.org/unrwa/ .
20. „Оксфордска история на 20. век”, Съставители – Майкъл Хаурд, Уилям Роджър Луис, С., КИК „Труд”, 2000 г., стр. 297, 300; също и Морис Ваис, „Международните отношения след 1945 г.”, С., „Кама”, 2004 г., стр. 49
21. „Век на крайности. История на съвременността от 1870 г. до наши дни”, op. cit., стр. 436
22. Чуков, Владимир, op. cit., стр. 260; Според „Век на крайности. История на съвременността от 1870 г. до наши дни”, op. cit., стр. 436, общата численост на арабските армии възлиза на 40 000 души, „практически без опит в модерната война”.
23. Чуков, Владимир, op. cit., стр. 257
24. „Век на крайности. История на съвременността от 1870 г. до наши дни”, op. cit., стр. 434
25. Майкъл Шапиро, op. cit., стр. 187
26. Robert Fisk, „Why bombing Ashkelon is the most tragic irony”, „Independent”, 30 December 2008; или на български – Робърт Фиск, „Защо бомбардировката на Ашкелон е най-трагичната ирония” в сп. „Изток – Запад”, год. 3, бр. 1, януари 2009 г., ISSN – 1312 – 9740, стр. 16; вж. също и „Фигурите на бежанеца”, op. cit., стр. 197; също и данните на израелския анализатор Алек Епщайн, „Израелско-йорданското сътрудничество като фактор за разрешаване на палестинската криза”, сп. „Геополитика”, год. ІV (2007), бр. 4, стр. 113
27. „Енциклопедичен речник по история. Светът и България 1900 – 2003 г.”, op. cit., стр.121
28. На арабски – „Муназзамат ат-тахрир Филастин” – Организация за освобождение на Палестина - „Организация – шапка, основана през 1964 г. със задачата да представя палестинските интереси. Най-близките цели са освобождение на Палестина от чуждата власт, политическа независимост от арабските режими и завръщане на палестинските бежанци. През 1993 г. във Вашингтон ООП подписва Декларация на принципите с Израел, в която обещава да улесни мирния процес” („Оксфордски речник на исляма под редакцията на Джон Л. Еспозито”, op. cit., стр. 289); Първоначално начело на ООП е Ахмед Шукаири; ръководството се осъществява от Националния съвет на Палестина (НСП), а организацията е изградена на географски принцип. Обединява различна фракции, но винаги се е борила за „светска и демократична Палестина”. През 1969 г. е оглавено от Ясер Арафат. Един повратен момент за общоарабското движение е преместването на щаб-квартирата на ООП в Бейрут след проведената през 1970-1971 г. от йорданския крал Хюсеин военна операция срещу организацията (т. нар. „Черният септември”). През 1974 г. ООП се обявява за законен представител на палестинския народ. 29-та сесия на Общото събрание на ООН с Рез. 3210 (105 държави – „за”, 20 „въздържал се” и 4 (САЩ, Израел, Боливия и Доминиканската република) – „против”) кани ООП да участва в обсъждането на въпроса за Палестина. На 13 ноември 1974 г. Ясер Арафат произнася реч пред Генералната асамблея (Общото събрание) на ООН. През 1979 – 1980 г. ООП укрепва международните си позиции, а Арафат е поканен на погребението на Тито (май 1980 г.); представители на ООП участват в консултации във Форийн Офис, даден й е дипломатически статут от Индия, Австралия, Кипър и Япония, а Рез. 3237 на ОС на ООН дава на организацията статут на наблюдател. След израелското нахлуване в Ливан през 1982 г. ръководството на ООП бяга в различни арабски страни. През 1987 г. по призив на ООП избухва първата Интифада, през ноември 1988 г. е провъзгласено създаването на Държавата Палестина. НСП обявява Арафат за президент. Вж. също и Жорж Корм, op. cit., passim, но особено стр. 236 – 251; „Енциклопедичен речник по история. Светът и България 1900 – 2003 г.”, op. cit., стр. 279; Пламен Григоров – „Ал-Кайда и ислямският тероризъм”, С., „Еър Груп 2000”, 2001 г., стр. 72 – 74; за Устава и целите на ООП вж. Христина Мирчева, „История на международните отношения в най-ново време”, кн. ІІ „СОФИ-Р”, С., 2003 г., стр. 295 – 296, 300 – 302, 391; Евгений Примаков, „Близкият изток на сцената и зад кулисите”, „Форум „България-Русия”, С., 2007 г., стр. 253 – 264, 267 – 279; Евгений Примаков, „Анатомия на близкоизточния конфликт”, „Наука и изкуство”, С., 1980 г., стр. 45 – 47.
29. Ави Шлаим е професор по международни отношения в Оксфордския университет. Автор е на книгите "The Iron Wall: Israel and the Arab World" (Желязната стена: Израел и арабският свят) и "Lion of Jordan: King Hussein's Life in War and Peace" (Йорданският лъв: Животът на крал Хусейн в години на война и мир). Служил е в израелската армия и никога не се е съмнявал в законността на съществуването на Израел. Безчовечното нападение в Газа обаче го довежда до унищожителни изводи. Вж. Avi Shlaim, “How Israel brought Gaza to the brink of humanitarian catastrophe”, “The Guardian”, 7 януари 2009 г., http://www.guardian.co.uk/world/2009/jan/07/gaza-israel-palestine, 18 юни 2009 г. (Ави Шлаим, „Как Израел постави Газа на границата на хуманитарната катастрофа", „Гардиън”)
30. Джон Бъргър, „Място, което плаче”, „Монд дипломатик”, февруари 2009 г., год. 6, бр. 2 (52), стр. 32
31. Макар и „хамас” като отделна дума в арабския език да има значение на „ентусиазъм”, „усърдие” ще изписвам по-нататък в текста ХАМАС с главни букви, тъй като става въпрос за акроним от думите „Харакат ал мукауама ал исламия”, Движение за ислямска съпротива. Вж. Чуков, Владимир, „Ислямският фундаментализъм”, С., „Изток – Запад”, 2004 г., стр. 270; „Оксфордски речник на исляма под редакцията на Джон Л. Еспозито”, op. cit., 412 - 413
32. Вж. Алек Епщайн, op. cit., стр. 111
33. „ФАТАХ” е обратният акроним на „Харакат ат-тахрир ал-филастин” (Палестинско освободително движение), една от най-влиятелните фракции в ООП (вж. бел. 28), което до смъртта му беше оглавявано от Ясер Арафат (Абу Амр).
34. Стената представлява 8-метрови бетонни блокове, наредени плътно един до друг в непрекъсната верига. Проектът е одобрен още през ноември 2000 г. от правителството на Ехуд Барак, но реализацията й започва през юни 2002 г. Сезиран от Генералния секретар на ООН след гласуване на Общото събрание (Генералната асамблея) на ООН от 8 дек. 2003 г. за искане на становище на 9 юли 2004 г., Международният наказателен съд осъди стената с 14 на 1 гласа като противоречаща на международното публично право и Женевските конвенции. Вж. Корм, Жорж, op. cit., стр. 516 – 517. По данни на United Nations Office for the Coordinator of Humanitarian affairs in Occupied Palestinian territory понастоящем дължината й е 415 км, а броят на контролните постове - 630. Също и http://stopthewall.org/index.shtml, 18 юни 2009 г.
35. Вж. Avi Shlaim, op. cit.
36. Вж. Алек Епщайн, op. cit., стр. 116; също и Ноам Чомски, „Обама за Израел и Палестина”, сп. „Изток – Запад”, год. 3, бр. 2, февруари 2009 г., ISSN – 1312 – 9740, стр. 10
37. Чуков, Владимир, „Ислямският фундаментализъм”, С., „Изток – Запад”, 2004 г., стр. 275, 277, 278; като доказателство за това, че конфликтът е политически, а не религиозен, Жорж Корм изтъка присъствието на християни в челните редици на арабските групировки и партии – вж. Корм, Жорж, op. cit., стр.186; Отново според Владимир Чуков („Арабският Близък Изток и Централна Азия”, С., „Изток – Запад”, 2006 г., стр. 276), „ХАМАС и „Ислямски джихад” са носители на посланието на „националния джихад”, а не на „световния”.”
38. Вж. http://www.occupationalhazard.org/article.php?IDD=520, 18 юни 2009 г.; също и http://www.counterpunch.org/avnerysaudis.html, 18 юни 2009 г.
39. Вж. http://www.normanfinkelstein.com/article.php?ar=10&pg=4, 18 юни 2009 г.
40. Робърт Фиск – „Добре дошли в „Палестина”, сп. „Изток - Запад”, бр. 6, юли 2006 г.
41. Robert Fisk, „Why bombing Ashkelon is the most tragic irony”, „Independent”, 30 December 2008 или на български – Робърт Фиск, „Защо бомбардировката на Ашкелон е най-трагичната ирония” в сп. „Изток – Запад”, год. 3, бр. 1, януари 2009 г., ISSN – 1312 – 9740, стр. 17
42. „Състояние на човешките права в Палестина и в другите окупирани арабски територии”, Доклад на ООН, неофициален превод вж. на http://www.mesbg.org/index.php?option=com_content&view=article&id=236:0987856435576535&catid=49:documents&Itemid=57, 21.06.2009 г.
43. Саид, Едуард, „Отразяването на исляма. Как медиите и експертите определят нашето виждане за останалата част от света.”, С., „Кралица Маб”, 2002 г., стр. 36
44. Саид, Едуард, op. cit., стр. 36
45. Чавдар Николов, „Икономическите измерения на глобалния тероризъм – три години по-късно” в: „Тероризмът след Мадрид 2004. Нови предизвикателства и противодействие”, Кръгла маса, БДД, София, 24 юни 2004 г., стр. 105; също и Чуков, Владимир, „Ислямският фундаментализъм”, op. cit., стр. 174, под линия
46. Алек Епщайн, op. cit., 113
47. Доминик Видал, „Колкото лъжата е по-голяма” („Монд дипломатик”, февруари 2009 г., год. 6, бр. 2 (52), стр. 12)
48. Вж. Avi Shlaim, op. cit.
49. Доминик Видал, op. cit., стр. 12
50. Вж. Mark Lе Vine, „Who will save Israel from itself?”, http://english.aljazeera.net/focus/war_on_gaza/2009/01/2009110112723260741.html, 18 юни 2009 г. или на български - Марк Ле Вин, „Кой ще спаси Израел от самия него”, http://www.mesbg.org/index.php?option=com_content&view=article&id=487:64536879809-0o9887&catid=50:analyisisand-comments&Itemid=54, 18 юни 2009 г.); също и Ноам Чомски, „Избийте всички зверове: Газа 2009”, сп. „Изток – Запад”, год. 3, бр. 3, март 2009 г., ISSN – 1312 – 9740, стр. 23.
51. Вж. Avi Shlaim, op. cit. Същите данни цитира и Доминик Видал, op. cit., стр. 12; вж. също и подробните разбивки тук: „Състояние на човешките права в Палестина и в другите окупирани арабски територии”, Доклад на ООН, неофициален превод, http://www.mesbg.org/index.php?option=com_content&view=article&id=236:0987856435576535&catid=49:documents&Itemid=57, 21.06.2009 г.
52. Д-р Мохамед М. Салайме – „Палестинците и израелците са длъжни да съжителстват в мир”, „Славянска култура и образование” ООД, Печатна база на УНСС, год. и място на издаване – непосочени, ISBN 954 – 912 36 -1-8, стр. 45, 57, 60
53. Марван Бишара, „Двойно поражение на “Фатах” и на “Хамас” в Палестина”, „Монд дипломатик”, ноември 2007 г., год. 4, бр. 11 (37)
54. Ален Греш, „Халед Мешаал: „Искаме държава в границите от 1967 г.”, „Монд дипломатик”, януари 2009 г., год. 6, бр. 1 (51), стр. 23; Khalid Mish'al, This brutality will never break our will to be free”, „The Guardian”, http://www.guardian.co.uk/commentisfree/2009/jan/06/gaza-israel-hamas, 18 юни 2009 г. или на български – Халед Мешаал, „Тази жестокост никога няма да пречупи решителността ни да бъдем свободни”, сп. „Изток – Запад”, год. 3, бр. 1, януари 2009 г., ISSN – 1312 – 9740, стр. 12 – 13.
55. Ален Греш, „Неочаквани превратности във войната срещу палестинците”, „Монд дипломатик”, февруари 2009 г., год. 6, бр. 2 (52), стр. 13
56. Пак там
57. Корм, Жорж, op. cit., стр. 335

Update on Mohammad Khatib and the six Biliners abducted by the Israeli

the Military Prosecution is claiming that the 7 people taken from their homes during the night raid that took place in Bil'in on August 3rd are suspected of stone throwing. A leading member of the Bil'in Popular Committee Against the Wall and Settlements, non-violent activist Mohammad Khatib, is accused of incitement to "damage the security of the area."

A military judge ruled not to release Mohammad Khatib from detention on Thursday August 6th. Another leading non-violent activist from Bil'in, Adeeb Abu Rahme, has remained in custody since his arrest during a demonstration against the Wall in Bil'in on July 10th. (see the video on http://palsolidarity.org/2009/07/7652, Adeeb is the protester in the orange shirt with the mega-phone). He is being held
until the end of proceedings against him. This could mean months or a year in military prison for Adeeb, who is the sole provider for his family of 9 children, wife and mother.

A hearing in which an appeal for the release of the six other Biliners arrested on August 3rd took place on Thursday August 6th. The three brothers, Khaled Shawkat Abd-Alrazic al-Khateeb (age 23), Mustafa Shawkat Abd-Alrazic al-Khateeb (age18), and Mohammed Shawkat Abd-Alrazic al-Khateeb (age 16); Abdullah Ahmad Yassen (age 18); Abdullah Mohammed Ali Yassen (age 16); Issa Mahmoud Issa Abu Rahma (age 40); During a previous hearing that took place on the 4th of august it was apparent that many of these detainees had been badly beaten. Abdullah Ahmad Yassen (18) showed the military judge the bruises and beating marks on his torso. Sixteen year old Abdullah Moahammed Ali Yassen reported having a knife put to his neck and being threatened to be slaughtered if he didn't report where his brother was. These, other interrogation and pressure tactics are used to obtain "confessions" from children rounded up during night time raids from the village. They are coerced into "confessing" that they throw stones at the instructions of the village leaders. Currently 19 Biliner’s are being held in custody by the military. Abdullah Mohamad Ali Yassen may be
released on August 7th in the unlikely event of the military prosecution not filing an appeal against his release.

“Mohammad Khatib and Adeeb Abu Rahme, along with other leaders of the Palestinian popular struggle, are being targeted because they mobilize Palestinians to resist non- violently.” outlines Abdullah Abu Rahme, coordinator of Bil’in’s Popular Committee, “The Apartheid Wall and the settlements built on our land are the real crimes being committed. Israel is stealing our land from us and then prosecuting us as criminals because we struggle non-violently for justice.”

The Palestinian village of Bil’in has become an international symbol of the Palestinian popular struggle. For almost 5 years, its residents have been continuously struggling against the de facto annexation of more than 50% of their farmlands via the construction of the Apartheid Wall. One demonstrator, Basem Abu Rahma, was killed at a demonstration as he was attempting to speak with the soldiers.(see the video http://palsolidarity.org/2009/01/4699). In a celebrated decision, the Israeli Supreme court ruled on the September 4th 2007 that the current route of the wall in Bil’in was illegal and needed to be dismantled; the ruling however has not been implemented.

Take Action (http://www.palsolidarity.org/2009/08/7939)

--~--~---------~--~----~------------~-------~--~----~
PLEASE FORWARD THIS UPDATE WIDELY

DONATE http://palsolidarity.org/donate

WEBSITE: http://palsolidarity.org
YOUTUBE: http://youtube.com/user/ISMPalestine
TWITTER: http://twitter.com/ismpalestine
FACEBOOK: http://www.facebook.com/pages/International-Solidarity-Movement/56674479144

Letter campaign: Israeli apartheid deserves no amnesty

Appeal, Palestinian Campaign for the Academic and Cultural Boycott of Israel and other groups, 6 August 2009

The following action alert was issued on 5 August 2009 by the Palestinian Campaign for the Academic and Cultural Boycott of Israel (PACBI), Adalah-NY: The Coalition for Justice in the Middle East, Boycott! Supporting the Palestinian BDS Call from Within (Israel), British Committee for the Universities of Palestine (BRICUP), International Jewish Anti-Zionist Network, Jews Against the Occupation-NYC, Jews for Boycotting Israeli Goods (UK), New York Campaign for the Boycott of Israel (NYCBI), New York City Labor Against the War, Palestine Solidarity Campaign (UK), US Campaign for the Academic & Cultural Boycott of Israel

The Palestinian Campaign for the Academic and Cultural Boycott of Israel (PACBI) and groups around the world have been calling for months for musician Leonard Cohen to cancel his planned September concert in Israel. With the international community failing to take action to stop Israeli oppression of the Palestinian people, and inspired by the international boycott movement that helped bring an end to apartheid in South Africa, Palestinian civil society has launched calls for Boycott, Divestment and Sanctions (BDS) against Israel, including an academic and cultural boycott of Israel. Ninety-three artists, writers and other cultural workers have signed onto the Palestinian cultural boycott call. Many dignitaries signed the "No Reason to Celebrate" pledge and refused to participate in any artistic or literary event during Israel's year-long 60th anniversary celebrations.

Feeling the heat of the protests, Cohen and his PR staff tried to schedule a small concert in Ramallah to "balance" his concert in Israel. However, Palestinians rejected the Ramallah concert and any claimed symmetry between the occupying power and the people under occupation.

Now Cohen and his PR staff are trying to whitewash the concert in Israel by using Amnesty International USA's good name. According to a July 28th article in The Jerusalem Post, Amnesty International USA will serve as sponsor of a new fund. The fund will launder the money raised at Cohen's concert in Israel by using it to finance programs for "peace."

In response, 16 groups and coalitions issued a 30 July Open Letter to Amnesty International calling on Amnesty to be true to its values and immediately withdraw support for Leonard Cohen's ill-conceived concert in Israel. The groups noted that by supporting Cohen's concert, Amnesty International is undermining a successful effort by Palestinian and international civil society to end Israel's occupation and other violations of international law and human rights principles. Amnesty International also is partnering in the initiative with Israeli institutions that undermine peace, including a bank directly involved in supporting Israeli settlement construction. The only alleged Palestinian partner has announced it is not taking part.

Take action

Please email Amnesty International, calling on Amnesty to withdraw from support for Cohen's concert. Amnesty International is recognized by many as defending human rights worldwide, so please be respectful and courteous in your message.

You can write and email your own letter, or use the sample letter below and email it, or send an editable form letter via the website of the New York Campaign for the Boycott of Israel. Linked here, for reference, is the full Open Letter to Amnesty International.

-If you send your own email, please email your letter to:

lcox@aiusa.org, cgoering@aiusa.org, ZJanmohamed@aiusa.org,
ikhan@amnesty.org, ccordone@amnesty.org, msmart@amnesty.org, drovera@amnesty.org

(Larry Cox, Executive Director of Amnesty International USA; Curt Goering, Senior Deputy Executive Director of Amnesty International USA; Zahir Janmohamed, Advocacy Director for the Middle East and North Africa at Amnesty International USA; Irene Khan, Amnesty International Secretary General; Claudio Cordone, Amnesty International (UK) Senior Director, Malcolm Smart, Amnesty International (UK) Middle East Director, Research and Regional Programs; Donatella Rovera, Amnesty International (UK) Researcher on Israel and the Occupied Palestinian Territories)

-If you email your own letter, please cc it to: noamnesty4israeliapartheid@gmail.com so that we can keep track of the responses.

Sample letter to Amnesty International

Dear Amnesty International,

I hold Amnesty International's worldwide work for human rights and international law in high esteem. For this reason, I was very troubled to learn that Amnesty International has agreed to manage a fund that will disburse the proceeds from Leonard Cohen's planned concert in Israel in September. I call on Amnesty International to be true to your values, distance yourself from efforts to normalize Israel's occupation and apartheid, and immediately withdraw support for Leonard Cohen's ill-conceived concert in Israel.

By supporting Cohen's concert, Amnesty International will be subverting the worldwide movement to boycott Israel, a non-violent, effective effort by Palestinian and international civil society to end Israel's violations of international law and human rights principles. Accepting funds from the proceeds of Cohen's concert in Israel is the equivalent of Amnesty accepting tainted funds from a concert in Sun City in apartheid South Africa.

Ninety-three artists, writers and other cultural workers have signed onto the Palestinian cultural boycott call. Many dignitaries signed the "No Reason to Celebrate" pledge and refused to participate in any artistic or literary event during Israel's year-long 60th anniversary celebrations.

In his protest resignation from Amnesty International over this issue, Irish author and composer Raymond Deane wrote:

"By assisting Cohen in his ruse to bypass this boycott, Amnesty International is in fact taking a political stance, in violation of the premise of political neutrality with which it so regularly justifies its failure to side unambiguously with the oppressed. Amnesty is telling us: resistance is futile, the voice of the oppressed is irrelevant, international humanitarian law is a luxury."

Furthermore, the Israeli partners in the concert, the Peres Center for Peace and Israel Discount Bank, actively hinder efforts to achieve a just peace. A columnist in Israel's Haaretz daily called the Peres Center for Peace a patronizing and colonial organization that is in the business of training "the Palestinian population to accept its inferiority and prepare it to survive under the arbitrary constraints imposed by Israel." According to research by Who Profits, a project of Israel's Coalition of Women for Peace, Israel Discount Bank is deeply involved in supporting Israel's settlement enterprise. Israeli settlements violate the very tenets of international law that Amnesty International works to uphold.

Finally, the only Palestinian organization falsely reported in the 28 July Jerusalem Post article as being a partner in this project, the Palestinian Happy Child Center, has confirmed that it is not taking part. There is no Palestinian organization participating in this whitewash.

Thank you for your attention to this vital human rights issue. I look forward to learning of Amnesty International's withdrawal of its support for the Leonard Cohen concert in Israel.

Smoke, mirrors and acrimony: The 2009 Fatah congress

Sousan Hammad, The Electronic Intifada, 6 August 2009



Palestinian Authority President Mahmoud Abbas (center) addresses delegates at the Fatah conference in Bethlehem. (Haytham Othman/MaanImages)
It has been an unnatural string of days here in Bethlehem. Gone is the usual quaintness. Palestinian police are working overtime and coffee shops are being lit up by men in suits with cigars in town for Fatah's sixth general assembly. The secular Fatah movement was founded in the 1950s and has since been at the forefront of the Palestinian national movement.

This is the first visit for many of the 2,000 Fatah officials who were exiled from Palestine decades ago. The last general conference of this kind happened more than 20 years ago in Tunis, but this year's assembly, which will re-elect the organization's 21-member central committee, comes at a bitter point in the Palestinian struggle. With Israel's recent (and yet another) act of violence -- the dispossession and eviction of two families from their Sheikh Jarrah home in East Jerusalem -- Palestinian Authority (PA) leader Mahmoud Abbas and his Fatah cohorts have to work against Israeli Prime Minister Benjamin Netanyahu's uncompromising chutzpah attitude.

But if there is one thing for which Fatah can be counted on, it is exemplary power and its capacity to intimidate -- in this case with the trappings of totalitarianism as defined by the single party and the suppression of all opposition.

Back in Bethlehem, the opening ceremony to the conference began. Covering the walls of the conference room were posters of martyrs and multiple banners attempting to make a spirit of resistance visible: some with slogans calling for the Palestinian right of return, others emphasizing armed struggle and independence.



Thousands of Fatah delegates from around the world seated inside the conference hall. (Haytham Othman/MaanImages)

The Fatah anthem played and the solemn crowd stood with their arms catatonically hanging by their legs. In a matter of seconds, the delegates became absorbed in a spectacle of chanting and clapping when Abbas, whose presidential term expired in January, appeared on stage. As Abbas waited for his turn to read from what seemed like an inevitable 60-page speech, a man walked around the aisles handing out cheaply-made, Fatah-branded kuffiyehs (the traditional checkered scarf) to delegates and journalists. He insisted everybody wear it for the cameras.

The spectacle proceeded with an affectedly dramatic speech by former prime minister Ahmed Qureia, who partially owns al-Quds Cement, a company that has sold cement to Israel for the construction of Israel's illegal wall in the West Bank. Arousing anguish from the past, Qureia called for remembrance of the deceased Palestinian leader and founding member of Fatah Yasser Arafat and a moment of silence for the Fatah martyrs of Palestine.

Abbas took command of the stage, promoting Bethlehem as the besieged birthplace of Jesus. Delegates from Syria, Lebanon, Germany and other places, listened to Abbas talk about all the challenges facing Fatah, including an extended attack on Hamas' "shamefulness" for not allowing Fatah officials out of Gaza. As Abbas spoke about Gaza, a delegate stood up from his chair, yelling in a repeated and ominous tone, "Death to Hamas!" Nobody seemed bothered by the man's hatefulness. Abbas proceeded with his speech, giving a skewed history of the Palestine Liberation Organization (PLO) from its birth in 1964 to the present day, for the next two hours.

The old nationalist figures became restless one hour into his speech. In and out they went from the corridors to the outdoor canopy to catch up with their old comrades. In between the political gibberish, a sunglasses-clad Qaddafi clone arrived fashionably late while cell phones rang and clouds of cigarette smoke haloed the heads of delegates who sat and listened to a history they already knew and lived through.

It was hard not to hear the loud self-congratulatory tone of Abbas exuding from the speakers when he spoke of the importance of improving security measures inside Palestine. He spoke on the new laws the Palestinian police have been enforcing that are being used to "discipline Palestinians," as well as an investigation into Arafat's death -- without, of course, mentioning Fatah Secretary-General and PLO political department head Farouq Qaddumi's recent allegations that Abbas himself had collaborated with Israel to bring about the late president's death. He indirectly called out Qaddumi, saying those who wish to point fingers regarding Arafat's death should be ashamed of themselves. No mention, however, was made though of Abbas' draconian decision to temporarily shut the West Bank offices of Al Jazeera for airing interviews in which Qaddumi made his bombshell accusations.

Many of Fatah's young and old remained cynical about the possibility of overcoming the organization's infighting, saying they'd heard it all before. Apparently the one true believer was Jibril Rajoub, a former senior Fatah security official and former head of one of the many PA security forces, who is seen as a possible successor to Abbas. Rajoub told the horde of journalists who stuck microphones in his face that the the conference was "a rebirth" that would revitalize Fatah.



Palestinian police in riot gear outside the Fatah conference in Bethlehem. (Sousan Hammad)

But one just had to go outside to see the segregation among the delegates. The old and exiled, wearing khaki-colored uniforms reminiscent of their revolutionary days, gathered together to smoke cigarettes and drink Nescafe, while expressing gratitude to be back in Palestine for the one-week permit that was allowed them by Israel. Then there were the young: former fighters, such as Zakariya Zubeidi, who once led the al-Aqsa Martyrs' Brigades, but signed a so-called amnesty deal with Israel. He exuded optimism to the press on the urgency of pacification with Israel.

As one Fatah official, who wished to remain anonymous, said, "There are two planes in this movement: one plane of Dahlanists [Mohammed Dahlan and his cohorts] -- those who spout peace and pragmatism, and another plane of resistance -- those who want to keep armed struggle alive. But there is so much corruption that is occurring from those who hold high positions that I don't think we can come together...it's between them and us."

No matter that the West Bank and Gaza are becoming increasingly dependent on Western aid organizations to develop their own cities and villages, Abbas insisted on showing the exiled delegates the PA's "success." Despite Palestine's statelessness, Abbas mentioned how he has been improving security for the state. Upon hearing this, Mohamed Edwan (Head Press Officer to the PA who happened to sit beside me) shook his head and said, "This is a police state, not a state of security."

It is already difficult to see the purpose of such ceremonies, but when Abbas' very own communicator dismisses what he says as a falsehood, how can we expect Fatah's central committee, political agenda and electoral decision-making bodies to act in unison with party members, much less the political leaders of other factions, or even Israel? These are the bonfires Fatah faces at the conference.

Sousan Hammad is a journalist based in the West Bank city of Ramallah. She can be reached at sousan D O T hammad A T gmail D O T com.

Who are Arabs? Video by Samer

Who are Arabs? Video by Samer - MySpace Video

Shared via AddThis

Етническо прочистване

В неделя сутрин израелски окупационни сили щурмувахa и прогониха 53-ма палестинци от домовете им в Източен Йерусалим, след което помoгнаха на екстремистки заселници да се заселят в опразнените домове.

Това е процес на бавно етническо прочистване – 28 съседски семейства от Шейх Джара, Източен Йерусалим, близо до стария град, бяха първите изгонени през ноември. На 28 юни израелски полицаи са помогнали на заселници да се настанят в домовете, чиито палестинските собственици са починали, докато други сгради са били взети насила от отдавнашните им палестински собственици.

Израел откъсва палестински домове и ги прехвърля на заселници – един по един, за да не се привлича внимание, доколкото е възможно. Това всъщност е прочистване на Източен Йерусалим от неговото палестинско население.
Кражбата на домове е етническо прочистване.

United for freedom and universal justice

Omar Barghouti and Sid Shniad, The Electronic Intifada, 31 July 2009

For several decades, the world has watched in frustration as the crisis in Israel and the Occupied Palestinian Territories deepened. Confused by the details of what is alleged to be a highly complicated situation and loathe to be attacked for criticizing Israel lest they be vilified as anti-Semites, people who would otherwise be expected to play an active role in striving for an end to Israel's occupation, colonization and system of discrimination, in accordance with international law have chosen to focus their attention elsewhere.

In recent years, however, this state of affairs has begun to change dramatically as a growing number of activists and intellectuals -- including members of the Jewish communities in the West, who could once be counted upon by Israel to be either unquestioning supporters or silent in their acquiescence to its actions -- have begun to find their voice on this matter.

The fact that Israel's decades-old oppression of the indigenous people of Palestine defies the fundamental notions of justice and respect of the rule of law has informed this gradual transformation of people of conscience advocating social justice everywhere. The most recent scenes of Israeli jets and heavy armor mounting savage attacks on defenseless civilian populations first in Lebanon in 2006, and then in Gaza at the end of 2008 and the beginning of 2009 -- compounded a growing perception among international civil society of Israel as a pariah state that is flouting international law and basic human rights with utter impunity.

There is a growing understanding of the fundamental issues that drive the crisis: the occupation of Palestinian land by Zionist Jews claiming a right to do so by virtue of an alleged historical-Biblical entitlement; the expulsion of masses of Palestinians from their homeland -- first by Zionist militias and, later, the state of Israel -- at the time of Israel's establishment; the legalized and institutionalized discrimination against Palestinian citizens of Israel; and the ongoing military occupation and colonization of Palestinian and other Arab lands conquered in 1967.

As a result, a long-overdue determination has arisen in the ranks of civil society around the world, a determination to take concrete steps to generate tactics and strategies to bring a satisfactory resolution to this ongoing crisis by addressing its root causes. One of the most important manifestations of this new determination is the rise of an international movement endorsing the nonviolent, morally-consistent, universalist strategy of boycott, divestment and sanctions (BDS) against the state of Israel to compel it to comply with international law and human rights principles. The struggle against apartheid in South Africa was one of the key inspirations behind this fast spreading movement.

As expected, the prevailing Zionist response to this development has been a vitriolic denunciation of the individuals and organizations involved and a sustained attempt to bully them into silence. This usually involves an ascription of anti-Semitism as the motive for such action. In April of this year, however, when Independent Jewish Voices Canada joined the growing number of organizations endorsing BDS to promote a just peace based on international law, the Zionist establishment chose to ignore the development -- presumably because the fact that it was Jews endorsing the strategy strongly challenged the false notion of a monolithic Jewish voice in support of Zionism and Israel. From the Zionists' perspective, engaging IJV on the subject would focus increased attention on the underlying substantive issues and neutralize their most powerful tools: brow beating and intimidation.

Unfortunately for Israel's unquestioning supporters, however, the support for BDS continues to grow. It has recently surfaced that, consistent with its long tradition of engaging on matters of social justice, the United Church of Canada (UCC) plans to debate its own version of a BDS resolution at its national conference, set for Kelowna, British Columbia in August. As expected, Zionist organizations have aimed their big guns at the UCC, attributing all sorts of vile motives to it for even considering such a resolution. We appeal to the UCC to ignore the thinly-veiled smear campaign and to join this global movement in the pursuit of sustainable peace based on freedom, equality and universal justice.

Omar Barghouti is a founding member of the >Palestinian Campaign for the Academic and Cultural Boycott of Israel (PACBI). Sid Shniad is a co-chair of Independent Jewish Voices Canada.

Israel moves to declare rights groups as foreign agents

Jonathan Cook, The Electronic Intifada, 4 August 2009

In a bid to staunch the flow of damaging evidence of war crimes committed during Israel's winter assault on Gaza, the Israeli government has launched a campaign to clamp down on human rights groups, both in Israel and abroad.

It has begun by targeting one of the world's leading rights organizations, the US-based Human Rights Watch (HRW), as well as a local group of dissident army veterans, Breaking the Silence, which last month published the testimonies of 26 combat soldiers who served in Gaza.

Additionally, according to the Israeli media, the government is planning a "much more aggressive stance" towards human rights groups working to help the Palestinians.

Officials have questioned the sources of funding received by the organizations and threatened legislation to ban support from foreign governments, particularly in Europe.

Breaking the Silence and other Israeli activists have responded by accusing the government of a "witch hunt" designed to intimidate them and starve them of the funds needed to pursue their investigations.

"This is a very dangerous step," said Mikhael Mannekin, one of the directors of Breaking the Silence. "Israel is moving in a very anti-democratic direction."

The campaign is reported to be the brainchild of the far-right foreign minister, Avigdor Lieberman, currently facing corruption charges, but has the backing of Prime Minister Benjamin Netanyahu.

Early last month, Lieberman used a press conference to accuse non-governmental organizations, or NGOs, of replacing diplomats in setting the international community's agenda in relation to Israel. He also threatened reforms to curb the groups' influence.

A week later, Netanyahu's office weighed in against Human Rights Watch, heavily criticizing the organization for its recent fund-raising activities in Saudi Arabia.

HRW has pointed out that it only accepts private donations, and has not accepted Saudi government funds, but Israeli officials say all Saudi money is tainted and will compromise HRW's impartiality as a human rights watchdog in its treatment of Israel.

"A human rights organization raising money in Saudi Arabia is like a women's rights group asking the Taliban for a donation," Mark Regev, a government spokesman, told the right-wing Israeli daily newspaper The Jerusalem Post.

HRW recently published reports arguing that the Israeli army had committed war crimes in Gaza, including the use of white phosphorus and attacking civilian targets.

HRW is now facing concerted pressure from Jewish lobby groups and from leading Jewish journalists in the US to sever its ties with Saudi donors. According to the Israeli media, some Jewish donors in the US have also specified that their money be used for human rights investigations that do not include Israel.

Meanwhile, Israel's foreign ministry is putting pressure on European governments to stop funding many of Israel's human rights groups. As a prelude to a clampdown, it has issued instructions to all its embassies abroad to question their host governments about whether they fund such activities.

Last week the foreign ministry complained to British, Dutch and Spanish diplomats about their support for Breaking the Silence.

The testimonies collected from soldiers suggested the Israeli army had committed many war crimes in Gaza, including using Palestinians as human shields and firing white phosphorus shells over civilian areas. One soldier called the army's use of firepower "insane."

The Dutch government paid nearly 20,000 euros (approximately $28,800) to the group to compile its Gaza report, while Britain funded its work last year to the tune of 40,000 pounds (approximately $67,800).

Israeli officials are reported to be discussing ways either to make it illegal for foreign governments to fund "political" organizations in Israel or to force such groups to declare themselves as "agents of a foreign government."

"Just as it would be unacceptable for European governments to support anti-war NGOs in the US, it is unacceptable for the Europeans to support local NGOs opposed to the policies of Israel's democratically elected government," said Ron Dermer, a senior official in Netanyahu's office.

He added that many of the groups were "working to delegitimize the Jewish state."

Jeff Halper, the head of the Israeli Committee Against House Demolitions, said the government's position was opposed to decades-old developments in human rights monitoring.

"Every dictator, from Hitler to Milosevic, has said that there must be no interference in their sovereign affairs, and that everyone else should butt out. But international law says human rights are universal and cannot be left to individual governments to interpret. The idea behind the Geneva Conventions is that the international community has a duty to be the watchdog on human rights abuses wherever they occur."

Halper, whose organization last year received 80,000 euros (approximately $115,000) from Spain to rebuild demolished Palestinian homes, was arrested last year for sailing to Gaza with peace activists to break the siege of Gaza.

Other groups reported to be in the foreign ministry's sights are: B'Tselem, whose activities include providing Palestinians with cameras to record abuses by settlers and the army; Peace Now, which monitors settlement building; Machsom Watch, whose activists observe soldiers at the checkpoints; and Physicians for Human Rights, which has recently examined doctors' complicity in torture.

The government's new approach mirrors a long-running campaign against left-wing and Arab human rights groups inside Israel conducted by NGO Monitor, a right-wing lobby group led by Gerald Steinberg, a professor at Bar Ilan University, near Tel Aviv.

NGO Monitor has also targeted international organizations such as Oxfam and Amnesty, but has shown a particular obsession with HRW. Steinberg recently boasted that HRW's trip to Saudi Arabia in May reflected the loss of major Jewish sponsors in the US following the publication of its Gaza reports.

In an article in The Jerusalem Post on Sunday, Steinberg claimed that European governments treated their funding of Israeli human rights organizations "as 'top secret,' reflecting the realization that such activities lack legitimacy."

Mannekin said the Breaking the Silence report listed donors on the first page. "We are far more transparent than NGO Monitor. We don't know who funds them."

NGO Monitor, which according to its website is chiefly funded by the shadowy Wechsler Family Foundation in the US, is closely linked to Dore Gold, a hawkish former adviser to Ariel Sharon.

Mannekin added: "The government cannot suppress information about what happened in Gaza by shutting us down. You can't send 10,000 soldiers into battle and not expect that some of the details will come out. If it's not us doing it, it'll be someone else."

The government's current campaign follows a police raid on the homes of six Israeli women peace activists in April.

The women, all members of New Profile, a feminist organization that opposes the militarization of Israeli society, were arrested and accused of helping Israeli youngsters to evade the draft. The women are still waiting to learn whether they will be prosecuted.

Jonathan Cook is a writer and journalist based in Nazareth, Israel. His latest books are Israel and the Clash of Civilisations: Iraq, Iran and the Plan to Remake the Middle East (Pluto Press) and Disappearing Palestine: Israel's Experiments in Human Despair (Zed Books). His website is www.jkcook.net.

A version of this article originally appeared in The National, published in Abu Dhabi.

The ugly reality of Israel's settlement-made beauty products

Adri Nieuwhof, The Electronic Intifada, 3 August 2009



A woman with the Code Pink anti-war group protests against Ahava in Tel Aviv, June 2009. (ActiveStills)

Israel enjoys free trade of industrial goods with Europe under the Association Agreement it signed with the European Union in 2000. Yakov Ellis, chief executive officer of the Israeli cosmetics company Ahava, told the BBC radio program Today on 5 November 2008 that his company has benefitted from the free trade with the EU. Ahava owns stores in London and Berlin, and signed a contract in 2008 with the leading French perfumery chain Sephora, which has stores all over Europe, North America, Asia and the Middle East.

Ahava manufactures its cosmetics in the occupied West Bank, using minerals from the Dead Sea. The company's skin care products are imported into the EU as originating from "The Dead Sea, Israel." Israeli products originating in the West Bank are not supposed to benefit from the duty-free import to the EU.

Ahava is firmly rooted in the settlements of Mitzpe Shalem and Kaliya in the occupied West Bank. The kibbutzes of the two settlements own 34 percent and six percent of the shares of Ahava, respectively. Both Mitzpe Shalem and Kaliya are close to the shores of the Dead Sea, exploiting it for tourism.

Although one-third of the western shore of the Dead Sea lies in the occupied West Bank, Israel has closed off the entire shore of the Dead Sea and its resources to Palestinians in the West Bank. Kaliya was established as a military outpost shortly after the 1967 war in which Israeli forces occupied the West Bank (including East Jerusalem) and the Gaza Strip, along with Egypt's Sinai peninsula and Syria's Golan Heights.

According to the Israeli Coalition of Women for Peace, Ahava manufactures its products in the Ahava Dead Sea cosmetic factory in Mitzpe Shalem settlement. The company also runs a visitors center for tourists in the same settlement. In its authoritative ruling in 2004, the International Court of Justice reaffirmed the illegality of settlement construction, which includes the construction of industrial sites in the settlements. Ahava's factory and tourist visitors center exist therefore in violation of international law.

Ahava CEO Ellis told the BBC that his company can circumvent the rule that products from the Occupied Palestinian Territories are excluded from the duty-free import to Europe, because Ahava maintains its offices near Tel Aviv, in Israel. However, the EU rules of origin of product refer to the place where the product, or most of it, was manufactured, not to the place where a company's offices are based.

Despite this subterfuge, Ahava is bound to pay import taxes to EU countries. British customs officials expressed to the BBC their strong concerns that Israeli-produced goods made in settlements in the occupied West Bank may be circumventing import taxes en-route to British high streets.

It is not clear if and how EU member states police the free trade agreement. If the practice in the UK is common in EU countries, the situation is disturbing.

UK Member of Parliament from the governing Labor Party, Dr. Phyllis Starkey, raised questions on the issue to Business Minister Stephen Timms on 17 November 2008. Timms replied that more than 75,000 consignments from Israel entered the UK annually from February 2005 until January 2008. During this period, Israeli exporters were bound to indicate the place of production on the proof of origin documents.

Timms made clear that he was not aware of any investigations by the European Commission to determine whether Israeli importers are applying the rules with regard to goods being charged at the correct duty. Timms explained that in the three-year period, HM Revenue and Customs, the UK's customs and tax department, had raised 21 requests for information with the Israeli customs authorities to find out if the products originated from within Israel or from Israeli settlements in occupied territories. Thirteen requests were answered, and it turned out that six consignments originated from the Israeli settlements. Although the Israeli exporters had violated the rules, no fines were issued.

Ahava is actively promoting export of its cosmetics. Already sales in 25 countries account for about 50 percent the company's business. Customers around the world should be informed about Ahava's strong ties with illegal settlements in the occupied West Bank. Despite this, as well as the fact that the company uses Dead Sea minerals while Israel blocks Palestinians' access to their own Dead Sea shores, activists in France and the United States have recently launched campaigns against the sales of Ahava cosmetics.

Last week a "bikini brigade" of Code Pink, the American anti-war movement, protested in the nation's capitol near cosmetic stores with their bodies smeared with mud, underscoring the slogan that "Ahava is dirty business." Meanwhile in France, on 17 July a group of 30 women women paid a visit to Sephora comestics shop on the Champs Élysées in Paris to protest the sale of Ahava products, calling on the public to support the protest by sending messages to Sephora.

Adri Nieuwhof is a consultant and human rights advocate based in Switzerland.

A night in Bilin

Jody McIntyre writing from Bilin, occupied West Bank, Live from Palestine, 31 July 2009


Residents of Bilin demonstrate against nightly invasions by the Israeli army, 29 July 2009. (Oren Ziv/ActiveStills)

Over the last few weeks, the residents of Bilin have been subjected to constant night raids by the Israeli military, in retaliation to their weekly nonviolent demonstrations, now in their fifth year, against the Apartheid Wall, which has stolen over half of their land. So far, 17 youths have been arrested, some as young as 16 years of age, usually for their participation in the demonstrations. Many of the boys will not see their family again for months. With the situation getting critical, local activists of the Bilin Popular Committee called for a night demonstration to protest against the raids.

The village has become somewhat of a symbol of the Palestinian resistance, but they have often paid a heavy price for their spirit and resolve -- the Israeli army respond to their non-violent actions with brutal force; tear gas, rubber-coated bullets, and live ammunition, in April of this year resulting in the death of Bassem Abu Rahma, a local resident.

Mohammed Khatib, a member of the Committee, explained the motivation behind the decision to have a demonstration at night, stating that, “No-one goes to sleep before four or five in the morning.” He added that, “We stay awake all night, observing the movements of the Israeli military, fearing that we may be the next person to be kidnapped and thrown in jail. Now it is time for us to seize the initiative.”

As we gathered in the center of the village, with the clock approaching midnight, there was a perceptible atmosphere of tension. This was the first attempt at a night demonstration, and I for one do not trust a teenage Israeli soldier with his finger on the trigger shooting in the dark. Nevertheless, we were determined to make our message clear -- the night raids must end.

“We don’t want confrontation with the army… this is a peaceful demonstration!” announced Abdullah Abu Rahma, another member of the Popular Committee.

With a group of around 120 Palestinian, Israeli and international activists waving torches in the air, making our presence clear, we marched down toward the Wall, turning left before we reached it in order to avoid provoking the military. All the way chanting:

"No, no to the Wall!"

From there, the path got tougher, my wheelchair grinding over gravel as we continued forging our way through the dark. The whole time we had one eye over our shoulder -- considering the tear gas, sound bombs and other weapons we are usually greeted with, God knows how they would respond to this new development.

We reached an open area, and climbed up onto the grassy bank, looking down at the soldiers now frantically patrolling the Wall. We proudly waved our Palestinian flags, and lit bonfires to mimic the "camp-fires" the Israeli army set up every night, presumably to keep the people of Bilin on edge.

Sarah, an Egyptian activist attending the demonstration, told me about the affect of the raids on family life. She explained that, “It’s terrible… even the children can’t sleep. They are being deprived of one of their most fundamental human rights.”

As we stood around our make-shift fires, I was filled with feelings of both relief, that we had not been shot at, and of achievement, that we had managed to seize the initiative from the occupying forces. After many sleepless nights waiting and searching for invading soldiers, it was a great release of frustration to show that we would not stand for this injustice any longer.

The army clearly didn't have a clue how to respond, firing flares into the sky to get a better look at our activities. The result was magnificent views of incredible beauty -- you could see for miles!

"Thank you very much," said Haitham al-Katib, Bilin's resident film-maker.

The people of Bilin responded with trademark humor, a nearby family firing flares of their own, as an impromptu firework display emanated from the house, prompting cheers all round.

After more uphill marching, by which time my wheelchair was struggling but assisted by the pushing of Palestinian friends, we returned to the village unscathed.

Everyone agreed that the action was a success -- we had really turned the tables on the Israeli army, and we vowed to integrate the new tactic into our ongoing campaign of nonviolent resistance.

So it looks like there will be more sleepless nights for Bilin, but for a completely different reason.

Jody McIntyre is a journalist from the United Kingdom, currently living in the occupied West Bank village of Bilin. Jody has cerebral palsy, and travels in a wheelchair. He writes a blog for Ctrl.Alt.Shift, entitled “Life on Wheels,” which can be found at www.ctrlaltshift.co.uk. He can be reached at jody.mcintyre [at] gmail [dot] com.

As blockade bites deep, more Gaza children must work

Rami Almeghari writing from the occupied Gaza Strip, Live from Palestine, 31 July 2009



Fourteen-year-old Jihad sells chewing gum to drivers in Gaza City. (Rami Almeghari)

Zaher and Jihad are two boys living in Gaza. Every day they get up early and rush to Gaza City's streets so that they might find something to sell to those walking or driving by. Their fathers have been unemployed since the the intifada -- the uprising against Israeli occupation -- began in 2000 and they, along with thousands of others, were no longer allowed to work inside Israel. Conditions worsened after Israel imposed a siege on the territory in June 2007. The boys work in order to help their families.

Zaher, 17, from Gaza City's al-Tuffah neighborhood explains that, "I get up at 6am every day, then I go to a local farmer, where I pick up mint leaves. I carry the leaves and start my working day as you see me now." He buys small bunches of mint leaves for one shekel ($0.25). Working sunset to sunrise, Zaher earns about 90 shekels a day.

Zaher added, "I am forced to sell these leaves here. Otherwise my family cannot live. There are 10 members in my family, including me, my brothers and parents. No one helps us as my father has been without work for the past nine years. The only assistance we get is some food rations provided by UNRWA [the UN Agency for Palestine refugees] from time to time as well as some help from a generous relative."

While running among the cars in the street, Zaher explains that not everyone is supportive or generous. Stating that, "Sometimes some people, especially young ones in luxurious cars, mock us. I recall that one day while I was trying to sell mint to some young men in a car, they took the leaves from me and then drove away fast as the light turned green. When they stopped they gave me the leaves and said sarcastically 'who told you we want these leaves?'"

Standing on another corner at the al-Saraya crossing, Jihad al-Jael sells small packs of chewing gum. Jihad, 14, and his 15-year-old brother walk to the crossing every morning from the Gaza City neighborhood of al-Mujama al-Islami, which is about three kilometers away.

Jihad explains that, "I have five sisters and five brothers as my father has been without work for the past nine years. Under these harsh conditions me and my brother are forced to come here in the heart of Gaza City, in order to earn a living for hungry stomachs."

Jihad's father is not only unemployed but is also ailing. The family does not have another source of income other than the occasional food rations they receive from UNRWA.

Sadly, Jihad and Zaher are not alone. Children can be seen on Gaza City's other street corners, selling in front of stores or to passing cars. Other children sell tea, coffee or tissues at the Jundi al-Majhoul public garden in the al-Rimal district. All of them work to help their families.

Although the Palestinian Child Law of 2004 forbids children under age 15 from working, the phenomenon has become more prevalent among that age group and younger due to the harsh economic conditions in Gaza. In June, the International Committee of the Red Cross (ICRC) published a report stating that the closure of Gaza has pushed the unemployment rate to 44 percent and caused a dramatic rise in poverty. Currently, more than 70 percent of Gaza's population lives in poverty, with an income of less than $250 a month for a family of seven to nine.

A crippling Israeli blockade has hampered public life in Gaza, with 95 percent of local industries being forced to shut down, due to lack of essential raw materials and shortage of machineries. According to the ICRC, only 2,662 truckloads of goods entered Gaza from Israel in May. This represented a decrease of almost 80 percent from the 11,392 truckloads Israel allowed in during April 2007, before Hamas took over the territory amidst factional fighting with the US-supported Fatah party of West Bank Palestinian Authority leader Mahmoud Abbas. Israel imposed a siege on Gaza after Hamas' takeover.

Sajy al-Mughanni, communication officer for the UN children's agency (UNICEF) in Gaza, blamed Israel's 25-month siege for the growing poverty as well as the increasing number of working children in the region. He explained that, "We do have a high level of unemployment in Gaza. In terms of child labor, we don't have specific numbers. But we do use our teams to go out in the field, to do an assessment and try to intervene with the families. I can confirm to you that the phenomenon of child labor is growing. The increase of this phenomenon can be mainly attributed to the Israeli blockade."

Al-Mughanni added that, "We are coordinating with all UN agencies to provide food aid or health care to many families, in an attempt to provide relief and prevent further spread of the child labor phenomenon. However, this is not solving the problem drastically. So if we want to realize an end to such a phenomenon, the Israeli blockade should come to an end and Palestinians in Gaza should go back to their normal life, prior to the imposition of the siege."

Rami Almeghari is a journalist and university lecturer based in the Gaza Strip.

Прозорец към Палестина: Израел е извършил военни престъпления: Край на мълчанието: видео

Window Into Palestine: Israel did commit war crimes - Breaking the silence : Video

Window Into Palestine: Israel did commit war crimes - Breaking the silence : Video

Window Into Palestine: Israel did commit war crimes - Breaking the silence : Video

Shared via AddThis

Supermarket action

Dear all,

Following on from recent actions held around the country, we are proposing another one, somewhere in London, on Sunday, August 23rd.

Once again, the action is intended to be non-arrestable. We will not be doing anything illegal, merely entering the supermarket and holding the usual sit-down protest with chants and songs. If the police are called, we will leave before they arrive.

There are two reasons for choosing this time. One, DEFRA (Department for Environment, Food and Rural Affairs) should be issuing new guidelines on the labelling of settlement produce in August, and two, it coincides with the beginning of Ramadan, so we hope to tie it up with the issue of Israeli medjoul dates.

There will be a meeting on the 18th August at 7.30pm to go over the plan, to set the location and to address questions and concerns regarding how it is to take place. It will be held at the School of Oriental and African Studies, Russell Square. Reception will be able to advise of the room upon arrival.

We'd like to make this a big one, so anyone interested in taking part please let me know, or just come to the meeting.

Reports, photos and videos of previous actions are here:

London actions http://tinyurl.com/mkosfc

Sheffield http://tinyurl.com/mvl3ue

Best,

Don

Take action against suppression of Palestinian non-violent resistance in Bil’in

At around 3am on Monday morning, a large military force wearing combat
paint and masks invaded the West Bank village of Bil’in. Israeli
soldiers raided several homes, arresting 2 Palestinian children, 5
Palestinian adults including Mohammad Khatib of the Bil’in Popular
Committee Against the Wall and Settlements. The home of another member
of the Popular Committee was raided, but soldiers could not arrest him
because he was not present at home.

Also arrested were the three brothers Khaled Shawkat Abd-Alrazic al-
Khateeb (age 23), Mustafa Shawkat Abd-Alrazic al-Khateeb (age18), and
Mohammed Show gut Abd-Alrazic al-Khateeb (age 16); Abdullah Ahmad
Yassen (age 18); Abdullah Mohammed Ali Yassen (age 16); Issa Mahmoud
Issa Abu Rahma (age 40); This brings to 19 the number of Biliner’s
currently in custody.

Monday’s raid is another in a series of many that Israeli forces have
carried out in Bil’in since June 29 June 2009, Israeli forces have
arrested 25 people (most are under 18). Israeli forces have been using
interrogation techniques to pressure the arrested youth to give
statements against Bil’in community leaders.

Abdullah Abu Rahme, coordinator of the popular committee stated,
“Mohmmad Khatib and Adib Abu Rahme along with other leaders of the
Palestinian popular struggle are being targeted because the mobilize
Palestinians to resist non- violently. The fact is that the Apartheid
Wall and the settlements built on Palestinian land are illegal under
international law, in the case of our village even the biased Israeli
court declared the route illegal. Yet Israel is prosecuting us as
criminals because we struggle nonviolently for our freedom.”

What you can do?

Attempts to criminalize the leadership of non-violent protests where
curbed in the past with the help of an outpouring of support from
people committed to justice from all over the world.

1. Many of you have met Mohammad Khatib and perhaps one of the others
mentioned above. We need you now to personally testify about your
knowledge of them and their commitment to non-violence. Write a letter
to the Israeli military judge and please send to bilinlegal@gmail.com.

2. Please Protest by contacting your political representatives, as
well as you consuls and ambassadors to Israel to demand the release of
Mohammad Khatib, Adib Abu Rahme and all Bil’in prisoners.

3. The Popular committee of Bil’in is in desperate need for legal
funds in order to pay legal fees and Bail. Please donate to the Bil’in
legal fund by paypal click http://tinyurl.com/lcr6rg . If you would
like to make a tax deductible donation in the US or Canada contact:
bilinlegal@gmail.com.

The Bil’in Popular Committee against the Wall and Settlements

Background:

The Palestinian village of Bil’in has become an international symbol
of the Palestinian popular struggle. For almost 5 years, its residents
have been continuously struggling against the de facto annexation of
more then 50% of their farmlands the construction of the apartheid
wall on it. In a celebrated decision, the Israeli Supreme court ruled
on the 4 September 2007 that the current route of the wall in Bil’in
was illegal and needs to be dismantled; the ruling however has not
been implemented. The struggle of the village to liberate its lands
and stop the illegal settlements has been internationally recognized
and has earned the popular committee in Bil’in the Carl von Ossietzky
Meda. http://tinyurl.com/nfmsvm

On 21 July 2009, a military judge decided to hold Adeeb Abu Rahma, a
leading non-violent activist that was arrested from a demonstration
against the barrier that took place in Bil’in village on 10 of July
(see video at: http://palsolidarity.org/2009/07/7652), until the end
of proceedings against him. This could mean months or a year in
military prison for Adeeb, who is being charged with incitement to
violence and rioting. He is the sole provider for his family of 9
children, wife and mother.

One demonstrator, Basem Abu Rahma, was killed at a demonstration as he
was attempting to speak with the soldiers. (Video can be seen on
http://palsolidarity.org/2009/04/6185)

--~--~---------~--~----~------------~-------~--~----~
PLEASE FORWARD THIS UPDATE WIDELY

DONATE @ http://palsolidarity.org/donate

WEBSITE: http://palsolidarity.org
YOUTUBE: http://youtube.com/user/ISMPalestine
TWITTER: http://twitter.com/ismpalestine
FACEBOOK: http://www.facebook.com/pages/International-Solidarity-Movement/56674479144

Impunity for war crimes in Gaza and southern Israel a recipe for further civilian suffering

© Amnesty International

Gaza report video:




A woman and a child made homeless after the destruction of their home, Gaza, January 2009

© Amnesty International


Waiting for food aid after the end of Operation 'Cast Lead', Gaza, 20 January 2009

© Amnesty International

Israeli forces killed hundreds of unarmed Palestinian civilians and destroyed thousands of homes in Gaza in attacks which breached the laws of war, Amnesty International concluded in a new report published on Thursday. Operation 'Cast Lead': 22 days of death and destruction, is the first comprehensive report to be published on the conflict, which took place earlier this year.

"Israel's failure to properly investigate its forces' conduct in Gaza, including war crimes, and its continuing refusal to cooperate with the UN international independent fact-finding mission headed by Richard Goldstone, is evidence of its intention to avoid public scrutiny and accountability," said Donatella Rovera, who headed a field research mission to Gaza and southern Israel during and after the conflict.

"The international community, led by the UN Security Council, must use all its leverage to ensure that Israel cooperates fully with the Goldstone inquiry, which now offers the best means to establish the truth."

The Amnesty International report documents Israel's use of battlefield weapons against a civilian population trapped in Gaza, with no means of escape and is based on evidence gathered by Amnesty International delegates, including a military expert, during field research in January and February.

The report shows that Hamas and other Palestinian armed groups fired hundreds of rockets into southern Israel, killing three Israeli civilians, injuring scores and driving thousands from their homes. "Such unlawful attacks constitute war crimes and are unacceptable," added Donatella Rovera.

The scale and intensity of the attacks on Gaza were unprecedented. Some 300 children and hundreds of other unarmed civilians who took no part in the conflict were among the 1,400 Palestinians killed by Israeli forces.

Most were killed with high-precision weapons, relying on surveillance drones which have exceptionally good optics, allowing those observing to see their targets in detail. Others were killed with imprecise weapons, including artillery shells carrying white phosphorus – not previously used in Gaza - which should never be used in densely populated areas.

Amnesty International found that the victims of the attacks it investigated were not caught in the crossfire during battles between Palestinian militants and Israeli forces, nor were they shielding militants or other military objects. Many were killed when their homes were bombed while they slept. Others were sitting in their yard or hanging the laundry on the roof. Children were struck while playing in their bedrooms or on the roof, or near their homes. Paramedics and ambulances were repeatedly attacked while attempting to rescue the wounded or recover the dead.

"The deaths of so many children and other civilians cannot be dismissed simply as 'collateral damage', as argued by Israel," said Donatella Rovera. "Many questions remain to be answered about these attacks and about the fact that the strikes continued unabated despite the rising civilian death toll."

More than 3,000 homes were destroyed and some 20,000 damaged in Israeli attacks which reduced entire neighbourhoods of Gaza to rubble and left an already dire economic situation in ruins. Much of the destruction was wanton and could not be justified on grounds of "military necessity".

The Israeli army has not responded to Amnesty International's repeated requests over the past five months for information on specific cases detailed in the report and for meetings to discuss the organization’s findings.

"For its part, Hamas has continued to justify the rocket attacks launched daily by its fighters and by other Palestinian armed groups into towns and villages in southern Israel during the 22-day conflict. Though less lethal, these attacks, using unguided rockets which cannot be directed at specific targets, violated international humanitarian law and cannot be justified under any circumstance," said Donatella Rovera.

In addition to locally made Qassam rockets, Palestinian militants often fired longer-range Grad-type rockets smuggled into Gaza via the tunnels on the Egyptian border, which reached deeper into Israel and placed many more Israeli civilians at risk.

"Five months on, neither side has shown any inclination to change its practices and abide by international humanitarian law, raising the prospect that civilians will again bear the brunt if fighting resumes," said Donatella Rovera.

Under international law, states have a responsibility to exercise universal jurisdiction and start criminal investigations in national courts, wherever there is sufficient evidence of war crimes or other crimes under international law, to arrest and bring to justice alleged perpetrators.

"Those responsible for war crimes and other serious violations must not be allowed to escape accountability and justice," said Donatella Rovera.

Among other recommendations, the report calls on states to suspend all transfers of military equipment, assistance and munitions to Israel, Hamas and other Palestinian armed groups until there is no longer a substantial risk that such equipment will be used to commit serious violations of international law.

It calls on Israel to commit not to carry out direct, indiscriminate or disproportionate attacks on civilians; or use artillery, mortars and white phosphorus weapons in densely populated areas; and to end its blockade on the Gaza Strip, which is collectively punishing the entire population.

The report urges Hamas to renounce its policy of unlawful rocket attacks against civilian population centres in Israel and to prevent other armed groups from carrying out such attacks.

Israel/Gaza: Operation "Cast Lead": 22 days of death and destruction

Broken Arms, Mr Pity

That track is dedicated to the children of Gaza

Посвещава се на децата от Газа.