10 забележителности в Палестина

Сара Ървинг е автор на новия пътеводител Bradt guide to Palestine. Това е нейната статия за guardian.co.uk , в която тя представя десет от местата, които туристите в Палестина трябва да посетят:

За повечето хора думите Палестина и Западния бряг не предизвикват асоциация с понятието туристическа дестинация. Но нека оставим на страна съществуващите стереотипи: забраната за пътуване до Западния бряг бе премахната преди няколко години, а в Палестина ще бъдете посрещнати с топлина и възторг. Там, върху малка площ се намират повече исторически, религиозни и културни обекти отколкото може би навсякъде другаде по света, а малкият размер означава, че е напълно възможно да посетите повечто забележителности без да се налага да пътувате дълго. Няколко нови туристически организации, сред които и такива за походи или обиколки с колело също помагат да превърнат запознаването със зашеметяващия пейзаж на Палестина и чудесната храна във все по-лесно начинание.

По-голямата част от пътуващите до Палестина посещават страната около Коледа, когато във Витлеем идват хиляди вярващи за Празничната вечерна литургия. Лидерите на различните християнски деноминации водят шествието от Ерусалим през главния площад, докато деца скаути свирят празнични мелодии с гайди. За религиозните туристи Коледа и Великден ще бъдат основните причини да посетят Палестина, но всъщност цените са по-ниски, а настаняването се намира по-лесно през другите месеци на годината.

Пътуването из Западния бряг е доста лесно, благодарение на неофициалната, но доста широко разпространена мрежа от таксита за споделяне. Най-дългото ви пътуване вероятно ще бъде от административната столица Рамала (с космополитни ресторанти, нощни клубове и официални центрове за изкуства) до северния град Дженин. Това пътуване може да отнеме само час и половина, ако израелските контролно-пропускателни пунктове по маршрута са отворени. Чуждестранните посетители са все още достатъчно малко на брой, така че общите таксита са чудесен начин да се срещнете с местни хора. Много палестинци говорят поне малко английски и са много щастливи да практикуват знанията си с чужденци – един разговор, който често завършва с покана за пиене на сладък арабски чай или даването на полезни телефонни номера.

През последните години се появиха и нови хотели, къщи за гости, хостели и програми за домашен престой в Западния бряг. Това прави пребиваването в Палестина по-лесно, без да се налага да сте обвързани с хотелите за поклонници в Рамала или Витлеем. Вместо това като туристи можете да дадете реален принос за укрепването на изолираната селска икономика.

Признавам, че туризмът в Палестина е все още изправен пред много предизвикателства, не на последно място израелските гранични власти, които контролират всички пътища в Западния бряг. За международните пътници, преминаването през контролно-пропускателни пунктове за Западния бряг при Каландия и Витлеем обикновено е лесно. Обявяването на намерението ви за посещение на Западния бряг при кацане на летище „Бен Гурион“ или сухопътно пресичане на границата от към Йордания често обаче може да доведе до разпит, който продължава с часове. Гости с печати от страни като Ливан, Сирия или Иран може да преминат през дълги разпити или пълен отказ за влизане в страната от израелските граничари. Газа е друг въпрос, външното министерство на Великобритания съветва всички туристи да не посещават Ивицата. От посетителите обикновено се изисква журналистическа или дипломатическа акредитацияза да преминат в Газа през Израел.

Себастия

Част от руините в Себастия. Снимка: Richard T Nowitz/Corbis

Впечатляващите елински наблюдателни кули, разрушените самарянски дворци и рушащите се византийски църкви в Себастия са доста добре позната дестинация от израелските турове. Но нов туристически проект в палестинското село Себастия превръща престоя в този живописен район в наслада. В елегантната малка къща за гости Sebastia се сервира за закуска пресен хляб, зехтин, билки и плодове, които са били отгледани буквално няколко ярда по-далеч, там може да се храните на тераса с гледка към маслинови горички или в обновените помещения от византийски времена. Младите местни жители са обучени като водачи за пешеходни преходи, които започват от информационния център при Османската жп гара или от древният maqamat – ислямска светиня – до околните хълмове. И информационният център, и къщата за гости се намират точно на края на централния площад в селото.

Къщата за гости в Себастия (http://www.toursinenglish.com/2006/01/sebastiya-guest-house.html)

Стигнето до село Себастия със споделено такси от Наблус. Къща за гости Sebastia:             +972 9 253 2545      , tinyurl.com/sebastiastay

Ал-Харам ал-Шариф, Йерусалим

Част от Купола на скалата (http://www.flickr.com/photos/lauraelaine/galleries/72157625775458115/)

Голямата златна джамия Куполът на Скалата може и да бъде международно признатия символ на Йерусалим, но всъщност да влезете там, където се намира и третото най-святото място в Исляма, може да изисква известна предприемчивост. Входът за немюсюлмани е закътан зад бариерата за сигурност при Западната стена. Идете там рано сутрин и бъдете подготвени да чакате на опашка, но знайте, че всяка секунда от чакането си заслужава. В свещения комплекс се намират не само греещата в златно и синьо джамия Купола на скалата, както и великолепната джамия Ал-Акса, но и много други по-малки, но също толкова красива структури. Особено си струва да се види един Сабил (чешма, фонтан за пиене) от Кайт Бей, който впечатлява с елегантен купол от дялан камък, един от малкото по рода си извън Египет.

Официално работно време (макар то да е обект на промяна) от Неделя до Четвъртък: 7.30-11ч, 13:30-15:00. Обикновено е затворен по време на ислямските празници, еврейските празници, Петък / Събота (изключение се прави за мюсюлманските поклонници) и всеки път, когато израелските власти смятат, че има риск за сигурността. Посетето комплекса в началото на престоя си, така че да можете да се върнете, ако се окаже затворен.

Деир Гасанех (Deir Ghassaneh)

Читателите на книгата на Мурид Баргути I Saw Ramallah са чували за Деир Гасанех. В своя автобиографичен разказ за детството си в това малко селце, намиращо се на север от Рамала, той разказва за стари каменни къщи, групирани за да се защитят взаимно около тесни проходи и дворове. Създаден в по-голямата си част през 18-ти век, когато селото е било обитавано от едно от семействата, които са управлявали няколко малки части от Османска Палестина, много от тези домове все още имат кладенци за съхраняване на вода, зехтин и зърно, които са били изградени с цел да се издържа при обсади. Днес, Асоциацията на местните жени е започнала нова инициатива в селото – малък музей с експонати от селския бит, в който те също така организират прекрасни угощения с местни храни или дават следобедни уроци по автентично палестинско готварство.

Сграда в Деир Гасанех (http://www.flickr.com/photos/bramhubbell/5876190757/in/photostream)

Посетете с такси или личен автомобил от Рамала или се свържете с асоциацията на местните жени чрез палестинската Асоциация за културен обмен            +972 2240 7611      , pace.ps , традиционни ястия от £ 5 – £ 10

Старият град на Дженин

Старият град на Дженин (http://www.flickr.com/photos/maryjoyce/5546971304/sizes/l/in/photostream/ )

Събуждане в 4:30 сутринта рядко е плюс. Но ако спите в къщата за гости Кино Дженин в центъра на града, ще чуете как в хладното ясно утро азанът (призивът за молитва) се носи към хълмовете край Дженин. Това е момент на спокойна красота в този иначе оживен град, за съжаление по-известен с внушителната атака на израелската армия в бежанския лагер през 2002 година. Но в древния и оцветен с прах Стар град служители на палестинската организация за честна търговия могат в каменната сграда от османско време, в която се намира офисът им, да ви обяснят как търговията със зехтин е направила живота на хиляди фермери по-лесен. Или Ум Имад, чийто син-журналист бе застрелян от израелски войник през 2002 г., да ви се усмихва, докато ви показва грамада от красива ръчна бродерия, която се продава в двора на Женското културно дружество на няколко метра нагоре по улицата. Освен да осигурява прехраната за няколко местни семейства, организацията на жените продължава мисията на сина ѝ, а именно да запази палестинската култура жива.

Стигнете до Дженин с общо такси (1,5 часа) от централната автогара в Рамала. Къща за гости Кино Дженин :            + 972 4250 2455      , cinemajenin.org

Туристически походи и колоездачни обиколки

Както Guardian Travel съобщи миналата година, организираните екскурзии, разходки и колоездачни обиколки са все по-достъпен начин, за да видите палестинската провинция и да се срещнете с местни семейства в малките градове и села, като Ал-Фараа и Акраба , които едва сега започват да бъдат посещавани от международни посетители. Обиколката с Bike Palestine обхваща зелените хълмове на северната част на Западния бряг, зловещата Юдейска пустинята на юг и исторически градове като Йерихон и Витлеем. Пътят на Авраам и пътеката, която води по следите на Рождество Христово са вдъхновени от странстванията на пророка Авраам и Исус Христос. Тези туристически пътеки минават през северната и централната част на Западния бряг и са отворени за туристи от всички вероизповедания, както и за атеисти.

Снимка от един от туровете на Bike Palestine http://www.bikepalestine.com/photos.html

Седемдневен тур с колела из Западния бряг с Bike Palestine            +972 2274 8590       , bikepalestine.com струва okolo $ 1,400, включващи храна, преспиване, екскурзоводи, но не и самолетни биелти.

Четиридневна екскурзия по пътя на Авраам с Walk Palestine            +972 2 274 8590      , walkpalestine.com струва $ 620 с настаняване, храна, екскурзовод и трансфери, но без самолетни полети.

За повече информация относно пътеките, вижте уебсайта на групата за алтернативен туризъм atg.ps

Хамам Аш-Шифа, Наблус

След цялотова товаходене пеш и колоездене определено ще имате нужда от релаксация. В Наблус се намират два хамама (турски бани) от периода на Османската империя, които предлагат традиционната смес от гореща пара, студена вода, местно направен сапун от зехтин и усърдно направени масажи. Хамамът от 17-ти век Аш-Шифа е най-известният; персоналът е гостоприемен, но ако отидете сами може и да не се чуствате добре, някои местни организации и хотели предлагат организирани пътувания, които включват турска баня, чай, сладкиши и наргиле в луксозната външна стая на банята. Аш-Шифа също така е понякога домакин на коцерти с арабска музика, както и на четения на книги по време налитературния фестивал PalFest.

Хамам Аш-Шифа. Photograph: Alamy

Хаммам Аш-Шифа:             +972 9238 1176      .Хаммам Ал-Хана (известен също като Хамам ал-Самара или Самарянската баня):             +972 9238 5185      )

Октоберфест в Тайбе

Живописното селоТайбе е дом на може би най-невероятния Октоберфест в света. Всяка есен, пивоварната Тайбе – управлявана от местно семейство, което се е научило да правят бира в чужбина – е домакин на оживен фестивал. Немските фолклорни певци в кожени панталони обаче са заменени от Toot Ard (протестна ска група от Голанските възвишения), политически хип-хоп групи от бежанските лагери и традиционни палестински дабка танцьори. Но бирата е отлична и ако ви се стори, че навалицата е прекалено голяма, то руините на построената през 5-ти век църква „Св. Георги“ са наблизо, а от там се открива невероятна гледка към другия бряг на река Йордан.

Дабке танцьори в народни носии по време на фестивала в Тайбе (повече снимки: http://mkimpo.sakura.ne.jp/diary/2009/go_go_palestina_2009a.html)

Стигенте до Тайбе с автобус или споделено такси от централната автогара в Рамала. За повече информация за Октоберфеста, вижте taybehbeer.com

Дворецът Хишам, Ерихон
Настроението в древния град Ерихон е много по-различно от това в останалата част от Западния бряг. През лятото посетителите ще видят, че жителите се превръщат в нощни птици, за да избягат от горещината през деня, така че през нощта широките, плоски пътища се изпълват с хора. Ресторант-градините по улица “Ейн ал Султан“, които предлагат само маси на закрито през зимата, лятно време дават възможност на посетителите да се настанят на маси под жасминови дървета и да опитат от вкусното арабско барбекю. Каср Хишам – Дворецът Хишам – е един от най-зрелищните обекти в Ерихон; сложно издълбаната каменна зидария дава представа за славата и красотата на двореца преди тя да бъде разрушена от земетресение, а известната мозайка Дървото на Живота доказва уменията на омаяддските занаятчии от 8-ми век. Плановете за нова защитна конструкция, коите трябва да се осъществят през 2013 г., означават, че мозайките ще могат да бъдат посещавани постоянно, а не както сега в редки случаи.

Дворецът Хишам (Снимка: Corbis)

Дворецът Хишам (            +972 2232 2522      ) е отворен 8am-17:00

Пазарът в Хеброн
Вът вътрешността на главния вход на древния арабски пазар (сук) в Хеброн се намира малък, тесен магазин, който е пълен с красиво бродирани материали и с карирани шалове от останалата единствена в Западния бряг фабрика за кефия, намираща се близо до пътя. Този магазин е главната квартира на Жени в Хеброн , малка, но непобедима организация, която притежава един от малкото оцелели магазини на пазара. Много от магазините са затворен след заповеди на израелските военни с цел да защитят заселниците, които живеят в части на града, или защото заселниците са заплашвали да направят бизнеса им нежизнеспособен. Но благодарение на подкрепата на намиращия се наблизо Комитет за рехабилитация на Хеброн и на малки групи от пътници, няколко оцелели от онова, което някога е било основният икономически център на южната част на Западния бряг остават. На пейките срещу магазина можете да седнете да опитате сандвич с фалафел (напревен в стил Хеброн – мазен, солен и вкусен, с пържени картофи и патладжан) и да пиете чай с някои от тези забележителни жени.

Магазинът отвътре

Жените в Хеброн, womeninhebron.com

Aка

Новият пътеводител също така включва райони на Израел, които са дом на голям брой палестинци и коите са запазили своята култура. Не може да пропуснате стария град на Ака (или Ако), малко пристанище на брега на Средиземно море, едно от най-старите обитавани райони в света, което е било столицата на царство на кръстоносцитек. Пътуването до тук е популярна еднодневна туристическа екскурзия за посетители на Израел, но си струва да се остане и за по-дълго, за да се запознаете с арабското сърце на града, далеч от „официалния“ туристически комплекси.

Пристанището е дом на известния рибен ресторант Абу Христо, в който се предлага пресния улов от съседното пристанище. Само на няколко крачки се намират внушителните khans, огромни кервансараи, чиито каменни арки помещавали търговците, изминаващи Пътя на коприната, за които това е било краят на пътуването. Повечето са полу-изоставени, посетителите свободни могат да ги разгледат, често местните модни фотографи, които търсят живописни гледки, както и групите от малки момчета, играещи футбол, безгрижно игнорират предупредителните знаци при рушащите се стени.

Внушителният Khan el-Umdan от османско време (Снимка: Alamy)

От Ерусалим най-бързият път към Ака е чрез споделяне на таксита или влак през Тел Авив, пътуването отнема около 2.5-3 часа, ако връзките са добри .Ресторант Абу Христо (            +972 4991 0065      , abu-christo.co.il ) се намира в началото на градксата стена, близо до пристанището

ignoranceisnotanoption.wordpress.com

"Newt Gingrich puts Israel interests first" - Kristin Szremski

Szremski

Our Steering Committee member Kristin Szremski writes that Newt Gingrich is forwarding a Zionist agenda at the expense of Americans. In trying to "out-Romney" Romney, and align himself to the pro-Israel element, the potential GOP frontrunner is not only selling off the values and safety of the United States for his shot in the Oval Office -- and still failing to impress the pro-Israel Jewish voters he was trying to court -- he's also inflaming tensions in the Middle East, where U.S. neutrality and integrity are already is viewed with suspicion and hostility. He's proven he does not care about the people whom he'd be sworn to protect as President.

Szremski faults Gingrich with helping to inflame Islamophobia by using the pro-Israel entities behind it. Millions of dollars are being funneled into organizations bent on helping Israel maintain its occupation of Palestine, thanks to figures like Gingrich demonizing Islam in the United States by planting outrageous and false innuendos of a "stealth jihad" here, and insinuating a connection between American Muslims and overseas groups on the State Department's list of designated foreign terrorist organizations.

Newt Gingrich puts Israel interests first

Gingrich will abandon US values and safety for a chance at the White House.

By Kristin Szremski
December 19, 2011
AlJazeera.com

Newt Gingrich, the former Speaker of the House who faded into obscurity after resigning in 1998 amid a sex scandal, is back and seemingly ready to say anything to become the next president of the United States - even if it means making sycophantic statements that pander to the pro-Israel lobby but that oppose US policy and the best interests of the American people.

Gingrich apparently revised history when he told Jewish reporter Steven Weiss recently that the Palestinians are an "invented" people. He willfully obfuscated the fact that Palestinians' roots in the Holy Land go back thousands of years. He ignored that Palestinians and Palestine are mentioned in the Torah and the Bible; that they are referred to in many historical documents, including the 1917 Balfour Declaration, which gave British support for "the establishment in Palestine of a national home for the Jewish people".

Gingrich re-invented history when he said the
Palestinians are an "invented" people
[GALLO/GETTY]

The potential GOP frontrunner is far from alone in his pandering to the pro-Israel lobby. Mitt Romney, running a close second to Gingrich, Rick Perry and Michelle Bachman, also have made concerted efforts to undermine President Barack Obama's Middle East policy while emphasising their own loyalty to Israel in attempts to gain the votes of Tea Partiers and Christian evangelicals, who are strongly pro-Israel. During the GOP debate in Des Moines, it appeared as if it were an open season on Palestinians.

That Gingrich would intentionally contradict stated and long-standing US policy, which recognises the Palestinian people and their right for a state of their own, for his own self-interest is extremely troubling. But even more problematic is the fact that Gingrich told Weiss he would consider granting clemency to one of the most notorious spies ever to infiltrate our national security agencies: Johathon Pollard.

Pollard's release

Pollard was sentenced to life in prison in 1986 after he confessed to spying for the state of Israel. Pollard, who was a civilian research analyst with high security clearance for the US Navy, had agreed to spy for Israel for 10 years in exchange for more than $500,000.

According to a January 1999 article in the New Yorker by Seymour Hersh, Pollard "betrayed elements of four major American intelligence systems". He caused extensive damage to US intelligence and US national security because of the nature of the highly sensitive documents he sold to Israel. According to Hersh, Pollard gave up data dealing with specific American intelligence systems and how they worked, a "most sensitive area of intelligence". The espionage was so great that successive presidents have rejected Israel's pleas for Pollard's release.

Gingrich told Weiss he'd consider granting clemency if Pollard were no longer a security threat and also had served time within the range of people with "similar problems". To be sure, seasoned politicians often have to compromise goals - sometimes even ideals - to achieve their own. But when a potential presidential candidate so easily panders to the interests of a foreign country and its lobby here, in the United States, over the interests of his fellow countrymen, he is clearly not fit to hold public office.

And that is only one of the ways in which Gingrich is forwarding a Zionist agenda at the expense of Americans, which is readily seen in his "Clash of Civilisations" narrative that became prominent in 2010 during the controversy surrounding the Park 51 mosque project. During the controversy, the country's favourable attitude towards Muslims fell 10 points (from 40 per cent to 30 per cent), according to a study co-authored by the Centre for Race and Gender at the University of California, Berkeley, and the Council on American Islamic Relations.

Islamophobic rhetoric

That same report says Gingrich was one of those at the forefront of fuelling mistrust and hatred of Muslims. In other words, a former Speaker of the House was working against American unity by bringing divisive Islamophobic rhetoric into mainstream discourse.

The Constitution founded the United States as a pluralistic society; the First Amendment grants the free expression of religion. Yet Gingrich behaves as if allowing Muslims that right would lead to the loss of American values and liberty.

Other credible reports - "The Great Isamophobic Crusade", by Max Blumenthal and "The Roots of the Islamophobic Network in America", by the Centre for American Progress - have exposed the link between Islamophobia and the pro-Israel entities behind it. Millions of dollars are funneled into organisations bent on helping Israel maintain its occupation of Palestine.

One way they accomplish this is by smearing anyone trying to raise awareness about Israel's continued violations of international law. Another way is to demonise Islam in the United States by planting outrageous and false innuendos of a "stealth jihad" here. Or they insinuate that there is a connection between American Muslims and overseas groups on the State Department's list of designated foreign terrorist organisations. These fallacies are then taken up and trumpeted about by unprincipled people like Gingrich.

Gingrich seems to have no qualms allying himself to pro-Israel element and selling the values and safety of the US for his shot in the Oval Office. But based upon published reports, he's failed to impress the pro-Israel Jewish voters he was  trying to court. Instead, he's inflamed tensions in the Middle East where the neutrality and integrity of the US already is viewed with suspicion and in some cases hostility, and he's proven he does not care about the people who, if he were elected president, he'd be sworn to protect.

In trying to "out-Romney" Romney, Gingrich may have passed Israel's litmus test, but he hopelessly failed to show his loyalty to the US or the American people.

Kristin Szremski is the director of media and communications for the American Muslims for Palestine, a national grassroots organisation. Follow her on Twitter: @kristin_scribe


READ ORIGINAL ARTICLE...

Critically Injured Mustafa Tamimi of Nabi Saleh Dies of His Wounds

Mustafa Tamimi, who was fatally injured yesterday during a demonstration in the West Bank village of Nabi Saleh passed away earlier today. Tamimi was hit in the face by a tear-gas projectile shot directly at him, from only a few feet away.

Mustafa Tamimi, a 28 year old resident of Nabi Saleh, was shot in the face yesterday, during the weekly protest in the village of Nabi Saleh. He sustained a critical head injury, under his right eye, and was evacuated to the Belinson hospital in Petah Tikwa. The severe trauma to Tamimi's brain, caused by the shooting, left the doctors with little to do to save his life, and he eventually passed away at 09:21 AM today.

Tamimi's funeral will take place tomorrow, leaving Ramallah at 10:00 AM towards Nabi Saleh, where it is expected to reach at around 11:00 AM.

Mustafa Tamimi (left) a moment before his injury. Circled in red are the barrel of the gun and the projectile that hit him. Picture credit: Haim Scwarczenberg

A photo of the incident shows Tamimi at a distance of less than 10 meters behind the semi-open door of an armored military jeep with the gun aimed directly at him. Clearly visible in the photo is also the tear-gas projectile flying in his direction.

The incident took place in the West Bank village of Nabi Saleh today, when dozens gathered for the weekly demonstration in the village, protesting the theft of village lands by the adjacent Jewish-only settlement of Nabi Saleh. After the army dispersed the peaceful march, minor clashes erupted followed by a severe response from the Israeli forces. Several people were hit with rubber-coated bullets and directly shot tear-gas projectiles. Three were evacuated to the Ramallah hospital for further treatment, including a 14 year-old. One protester was arrested.

In complete disregard to the army’s own open fire regulations, soldiers often shoot tear-gas projectiles directly at groups of protesters or individuals. Rubber-coated bullets are indiscriminately shot at protesters from short distances on a regular basis. The Israeli army also resumed the use of high velocity tear-gas projectiles in NabiSaleh, despite the fact that they have been declared banned for use, after causing the death of Bassem Abu Rahmah in the neighboring village of Bil’in, in April 2009, and the critical injury of American protester Tristan Anderson in Ni’ilin in March of the same year.

The demonstrations, which have been held regularly for the past two years have seen hundreds of injuries to protesters by Israeli forces, as well as dozens of arrests carried out by Israel with the aim of suppressing dissent.

Background
Late in 2009, settlers began gradually taking over Ein al-Qaws (the Bow Spring), which rests on lands belonging to Bashir Tamimi, the head of the Nabi Saleh village council. The settlers, abetted by the army, erected a shed over the spring, renamed it Maayan Meir, after a late settler, and began driving away Palestinians who came to use the spring by force - at times throwing stones or even pointing guns at them, threatening to shoot.

While residents of Nabi Saleh have already endured decades of continuous land grab and expulsion to allow for the ever continuing expansion of the Halamish settlement, the takeover of the spring served as the last straw that lead to the beginning of the village’s grassroots protest campaign of weekly demonstrations in demand for the return of their lands.

Protest in the tiny village enjoys the regular support of Palestinians from surrounding areas, as well as that of Israeli and international activists. Demonstrations in Nabi Saleh are also unique in the level of women participation in them, and the role they hold in all their aspects, including organizing. Such participation, which often also includes the participation of children reflects the village’s commitment to a truly popular grassroots mobilization, encompassing all segments of the community.

The response of the Israeli military to the protests has been especially brutal and includes regularly laying complete siege on village every Friday, accompanied by the declaration of the entire village, including the built up area, as a closed military zone. Prior and during the demonstrations themselves, the army often completely occupies the village, in effect enforcing an undeclared curfew. Military nighttime raids and arrest operations are also a common tactic in the army’s strategy of intimidation, often targeting minors.

In order to prevent the villagers and their supporters from exercising their fundamental right to demonstrate and march to their lands, soldiers regularly use disproportional force against the unarmed protesters. The means utilized by the army to hinder demonstrations include, but are not limited to, the use of tear-gas projectiles, banned high-velocity tear-gas projectiles, rubber-coated bullets and, at times, even live ammunition.

The use of such practices have already caused countless injuries, several of them serious, including those of children - the most serious of which is that of 14 year-oldEhab Barghouthi, who was shot in the head with a rubber-coated bullet from short range on March 5th, 2010 and laid comatose in the hospital for three weeks.

Tear-gas, as well as a foul liquid called “The Skunk”, which is shot from a water cannon, is often used inside the built up area of the village, or even directly pointed into houses, in a way that allows no refuge for the uninvolved residents of the village, including children and the elderly. The interior of at least one house caught fire and was severely damaged after soldiers shot a tear-gas projectile through its windows.

Since December 2009, when protest in the village was sparked, hundreds of demonstration-related injuries caused by disproportionate military violence have been recorded in Nabi Saleh.

Between January 2010 and June 2011, the Israeli Army has carried 76 arrests of people detained for 24 hours or more on suspicions related to protest in the village of Nabi Saleh, including those of women and of children as young as 11 years old. Of the 76, 18 were minors. Dozens more were detained for shorter periods.

popularstruggle.org

The murder of Mustafa Tamimi

Dear friend,

I have just been released from jail, after three days inside. I was arrested last Friday, together with 22 others, in the village of Nabi Saleh, during a demonstration commemorating the murder of Mustafa Tamimi. Our arrest took place as we peacefully protested near the entrance to the Jewish-only settlement of Halamish, which is built on lands stolen from Nabi Saleh.

Minutes after we got to the gate, Israeli Border Police officers moved in to remove us from the scene. Palestinians, Israeli and international activists, we were all shackled and dragged away into military jeeps that transported us to the adjacent military base, which is in fact part of the settlement.

In the military base, still shackled, I was assaulted by a settler who hit me in the face, leaving me with a bloody nose. Shortly after, the settler also attacked a female Israeli activist who was by my side. The soldiers and policemen present did not prevent the attack, nor did they bother to detain the settler after the fact. Instead, the zip-tie locks on my hands were removed, only for my arms to be bound again, this time behind my back.

Hours later, at the police station, I learned that to cover up their responsibility for my attack, the soldiers have laid a bogus complaint against me for assaulting them. My hands were tied, my face was bleeding, but it was I who spent the night in the inside of prison cell.

Mohammed Tamimi from Nabi Saleh was also arrested during that same demonstration. While the police decided to release all the others, he and I were to remain in jail. During our demonstrations, soldiers often take pictures, to later use them as "incriminating evidence". This time, the soldiers used one such picture to accuse Mohammed of throwing stones during a demonstration a few weeks or months back. The man pictured in that photograph is not Mohammed Tamimi from Nabi Saleh, regardless, he remains in jail. Military law allows Israel to keep us Palestinians in jail for eight days before seeing a judge, and even then, it is a soldier in uniform who is the so called neutral arbitrator.

As the prison doors closed behind me, my happiness was clouded by the fact that Mohammed Tamimi was not released. The battle for his freedom is only beginning, as our lawyers prepare the petition for his release. If you can, please help us fund legal aidfor him and for the countless others who are regularly arrested protesting Israeli Occupation.

I would also like to use this letter to extend my gratitude to Ayala Shani, an Israeli comrade who was arrested with me. She refused the injustice of being released while both me and Mohammed Tamimi were still detained. As these words are written, she is still in jail, despite having been offered her freedom twice already by Israeli courts.

Sincerely,
Mohammed Khatib

====================================================

Mohammed Khatib, a prominenet protest ofrganizer from the village of Bil'in and the coordinator of the PSCC, was arrested during a demonstration in memory and protest of the killing of Mustafa Tamimi. Mustafa was murdered by a soldier who shot a si ngle tear-gas projectile at him from only a few meters away while standing safely within an armoured military jeep. The demonstration Khatib was arrested in, together with 22 others - Palestinians, Israelis and internationals - was the first to take place after the shooting. But the Israeli army, unaccountable and unafeected, supressed this demonstration too, barraging the protesters with tear-gas and making arrests. Please help us demand accountabilty and providing legal-aid by making a donation to our legal fund

Mustafa Tamimi (left) a moment before his injury. Circled in red are the barrel of the gun and the projectile that hit him. Picture credit: Haim Scwarczenberg