Проучване: Повечето евреи в Израел подкрепят апартейдаhttp://www.dnevnik.bg/i/uragan/img/source-reuters.gif

статия, публикувана във вестник "Дневник" на 23 октомври, 2012, оригинала: тук

Reuters

Повечето евреи подкрепят установяване на апартейд режим в Израел, ако страната анексира Западния бряг, сочи проучване, цитирано от израелския вестник "Аарец". Мнозинството евреи също подкрепят и дискриминацията към арабите, които живеят в Израел.

Проучването, проведено в навечерието на еврейската Нова година сред 503 души, показва антиарабските и ултранационалистически възгледи, споделяни от много от евреите в Израел. Въпросите са били написани от учени и правозащитници, а организацията, провела изследването, Dialog, се оглавява от професора от университета в Тел Авив Камил Фукс.

59% от евреите искат те да имат предимство пред арабите при назначаването на работа в министерства. Почти половината (49%) искат държавата да третира евреите по-добре от арабите, а 42 на сто не искат да живеят в едва сграда с араби, също толкова от евреите не желаят децата им да учат в един клас с деца на араби.

Една трета от евреите иска закон, който да забранява на арабите да гласуват на парламентарни избори, а 69% са против това 2.5 милиона палестинци да имат право на глас, ако Израел анексира Западния бряг.

74% от евреите подкрепят обособяването на отделни пътища за израелци и палестинци на Западния бряг. Близо половината (47%) искат част от арабското население в Израел да бъде преместено в палестинските територии, а 36 на сто подкрепят преместването на някои арабски градове от Израел в Палестина в замяна на някои еврейски поселения на Западния бряг.

Въпреки че териториите не са анексирани, по-голямата част от еврейското население мисли, че Израел упражнява апартейд срещу арабите. Едва 31% мислят, че тази система не е приложена. Повече от една трета (38%) от евреите искат Израел да анексира териториите с поселения на тях, а 48% се обявяват против.

Проучването отбелязва, че има разлика в мненията на различните групи евреи – секуларни, вярващи, религиозни, ултраортодокасални и бивши имигранти от Съветския съюз. Очаквано ултраортодоксалните споделят най-крайните възгледи към палестинците – 83% от тях подкрепят сегрегираните пътища, 70% са за законово отнемане на правото на арабите да гласуват, а 95% одобряват дискриминацията към арабите при наемането на работа. Значително по-умерени са светски настроените евреи и имигрантите от бившия СССР. "Аарец" отбелязва, че най-много отговори "не знам" са дали евреите в т.нар. руска общност. Тя регистрира най-голямо ниво на задоволство с живота в Израел (77%), най-недоволни са секуларните евреи (63%).

Според проучването една трета до два втора от евреите искат да живеят в държава с формална, отворена дискриминация срещу гражданите с арабски произход. Още по-голям дял от евреите искат да живеят в апартейд, ако Израел анексира палестинските територии. Организаторите на проучването отбелязват, че самият термин апартейд може би не е бил достатъчно ясен за някои от интервюираните. Въпреки това повечето от запитаните не се обявяват против това да определят начина на живот в Израел днес като апартейд, без палестинските територии да са анексирани. Едва 31% от евреите не биха нарекли системата в Израел апартейд и твърдят, че въобще няма апертейд.

Израелски войници убиват невинен палестинец и раняват двамата му братя

източник на статията е израелската НПО БТселем:

Посреднощ на 27 март 2012, войници от силите за сигурност, облечени в цивилни дрехи, както и войници в унифрома, влизат в село Кафр Рамун, североизточно от Рамала, и стрелят по трима братя от семейство Шауахах: Акрам, на 36, Ануар, на 38, и Рашад, на 28. И тримата биват ранени, по всеки е стреляно повече от веднъж, след стрелбата те са откарани в болницата Шааре Зедек в Йерусалим, където са били приети в интензивното отделение. На 2 април 2012 Рашад Шауахах умира в болницата от своите рани.

Тримата братя и техните семейсва живеят в края на селото. Братята обясняват, че в последно време е имало много грабежи в селото, за това винаги един от тях е стоял на пост през ноща. На 27 март в 1:30 през ноща, Акрам се събудил, за да застане на пост. Той видял през прозореца двама мъже в цивилни дрехи на около 50 метра от дома им. Тогава събудил братята си Ануар и Рашад и тримата, предполагайки, че мъжете отвън са крадци, излезли на улицата и извикали непознатите мъже да спрат. Акрам е държал тояга, а Разхад и Ануар по един нож.

Когато братята се приближили на метри от мъжете и изискали от тях да се идентифицират, един от непознатите извадил оръжие и стрелял към Ануар, олучвайки го във врата. Според показанията дадени за Б’Целем, тогава и другият мъж извадил оръжие. В отговор братята се опитали да нападнат двамата мъже, но те отвърнали с още изстрели, които ранили Акрам и Рашад в стомаха.

В този мен, доколкото е известно на Б’Целем, униформени израелски войници дошли от югоизток. Рашад и Ануар вече лежали на земята, а Акрам, който все още бил прав, описва случилото се така:

В този момент видях група войници да се приближават – идваха от посока дома на Абу Юсеф, и викаха: ‘Стоп, стоп.’ Почуствах облекчение, защото смятах, че армията ще спре и задържи въоръжените мъже. Тогава войниците дойдоха до нас и един от тях ми каза да спра, сочейки ме с пистолет. Разбира се, че не помръднах и вече държах ръцете си изправени, за да покажа, че не съм опасен. Тогава им казах: ‘Крадците стреляха по нас, ранен съм в стомаха, ранен съм’. Понижих ръка, исках да вдигна тениската ми, за да видят, че съм ранен, но тогава войникът стреля към мен и ме улучи с третия куршум отдясно в стомаха. Тогава паднах на земята.

Акрам заяви пред Б’Целем, че след това същият войник го е доближил, проклел го е, изритал го е в крака и е стъпил върху главата му. Акрам също дава показания, че друг войник е стрелял няколко пъти към брат му Рашад, докато Рашад е лежал на земята. Когато войниците спрели да стрелят, на братята е била оказана първа помощ от военния медик, а след това са били откарани с военна кола до линейка, която пък ги е откарала до болницата в Йерусалим.

Рашад със съпругата и дъщеря им

На 2 април 2012 Рашад Шауаха умира от своите рани в болницата. В медицинския доклад се казва, че е имал пет огнестрелни рани в корема, както и една в лявата ръка. Рашад е бил опериран няколко пъти, но сътоянието му се е влошило и той е починал.

Според медицинските документи, Ануар Шауахах е бил ранен с куршум, който е преминал през врата му и е излязъл от лявата страна на гърба. Той е бил изписан на 8 април. Третият брат Акрам е бил ранен от четири изстрела в корема и е бил изписан на 6 април 2012 след престой в операционното отделение.

Резултатите от проведенето разследване водят до повишена загриженост от страна на Б’Целем по отношение на поведението на войниците и армията в този инцидент. Oт показанията, дадени пред Б’Целем, става ясно, че братята са нямали и представа, че пред тях стоят войници в цивилни дрехи И поради това са предполагали, че мъжете са крадци, именно заради това са излезли навън въоръжени с ножови и щикове. Разследването още показва, че двамата войници в цивилни дрехи са игнорирали запитванията на братята за идентификация, а вместо това директно са извадили оръжие. Дори ако животът на войниците е бил под риск, щом братята са ги видели, те е трябвало да идентифицират себе си и да предупредят палестинците преди да стрелят. В допълнение, показанията и медицинските доклади сочат, че двамата войници под прикритие не са се целили в долната част на телата на братята, а в горната половина.

Резултатите от разследването също така показват, че униформените войници, които са пристигнали след започването на стрелбата, също са стреляли по Акрам и Рашад, въпреки, че двамата мъже вече са били ранени, а Рашад е и лежал на земята. Няма оправдание за такава стрелба.

Говорителят на израелската армия не е споделил подробности по инцидента досега. Медиите само съобщават бегло, че е започнало разследване и че резултатите от него ще бъдат предадени на Military Advocate General Corps. В първоначално съобщение на военното радио от 27 март 2012 се твърди, че терористи са нападнали и намушкали израелски войник по време на военна операция. Тази версия на случилото се не може да бъде вярна след като двамата останали живи брая са били изписани от болницата без към тях да бъдат отправени обвинения за каквото и да е престъпление или атака.


превод

Габриела Иванова: зехтинът от сълзи, Палестина и защо една българка е доброволка в Западния бряг

На гости в Интидар…

До съвсем скоро за външната политика на Израел се пишеше малко – от критичната и инакомислеща гледна точка. За разбиването на тази представа допринесе до голяма степен мирната съпротива на палестинските семейства в Западния бряг. Наричам го Западен бряг, защото все още това не е Палестина. Там действа само официална автономия, но нищо повече – израелската политика на заселване на фанатизирани заселници в едновремешни палестински села, прави още по-невъзможен за разрешаване този конфликт. За съжаление, аз не мога да посетя тези земи – заради двойното ми гражданство и по-точно сирийското, а знаете, че израелските власти не допускат хора с подобни паспорти, както и обратното. За щастие, има кой да разказва за ставащото в Западния бряг, а отскоро сред тези хора е българка, която е избрала за своя кауза борбата на палестинците. 
До момента, освен Intidar, на български за Палестина се пишеше в още два блога, като смея да твърдя, че са изключително добри- този на Мариян Карагьозов и също на Мая Димитрова. На гости в Intidar е Габриела Иванова, която избра да е доброволка в Палестина, за да помага на местните хора. Поддържа своя блог на български, наречен от нея “Зехтин от сълзи” - и това е четвъртият блог на български, който пише за Палестина и то запълва ниша, която съществуваше дълго време, на очевидеца. А защо блогът й се казва “Зехтин от сълзи”, тя сама ще разкаже…

Снимка: личен архив

Разкажи ни за себе си…
Казвам се Габриела Иванова, на 27 съм. Завърших арабистика в Софийския университет, след което осъзнах, че ме влече повече социалната работа. От завършването ми до сега се занимавах с различни доброволчески дейности. В началото беше ЕДС (Европейска доброволческа служба) – програма, чрез която прекарах една година в Бялисток – градче в североизточна Полша, в което има голям бежански център за всички онези бежанци, които се опитват да влязат в Европа през Полша. Бежанците там са главно от Чечня. С доброволци от други европейски държави провеждахме занятия за децата в центъра и водехме импровизирана детска градина за всякакви възрасти. След това имам и известен опит във Френския Прованс с Caritas, където бях доброволка в Центъра по интеграция, в случая на ромското население от Източна Европа живеещо в голяма мизерия извън града. Но си остана неизпълнена мечта до онзи момент това да съчетая социалните дейности с образованието ми като арабист.
И тогава се появи възможността да отидеш в Палестина?
Докато търсех доброволчески проект в арабо-говоряща държава, попаднах на такъв за Палестина. Ставаше въпрос за мирна интервенция от трета страна в конфликтни региони в окупирания Западен бряг.
И там трябваше да вършите…?
По времето от годината, по което аз заминах, това се изразяваше в придружаване с цел протекция на онези палестински селяни, чиято земя е в близост до еврейски поселения и където  заселниците извършват нападения над палестинците по време прибирането на маслинената реколта.
Част от работата ни беше и това да се включваме в мирните демонстрации на палестинците срещу израелската окупация, въобще да бъдем тяхна протекция и да сме там в солидарност с тях като използваме едничката привилегия, че сме чужденци.
Искаш да кажеш, че е привилегия да си чужденец в Западния бряг? Че палестинците нямат равни права, дори по-малко от на чужденец?
В Израел палестинците са под военен закон, докато чужденците са привилегировани и попадат в рамките на нещо като граждански кодекс, един вид сме третирани различно. Например, ако аз бъда арестувана по време на демонстрация, тъй като де факто няма основание за подобен арест, трябва да бъда освободена до максимум 24 часа.
Т.е.?
Ако един палестинец бъде арестуван по същия повод, той може да бъде задържан за неопределен период от време от армията, тъй като в Израел функционира удобното „административно задържане“, което им позволява да държат окупираното палестинско население за неопределен период от време, без обвинение или процес. Обвинението всъщност е неизменно „хвърляне на камъни“, дори да е доказано чрез снимков и видео материал, че въпросният не е правил нищо подобно и е протестирал напълно мирно. И докато подобни двойни и дори тройни стандарти (израелските граждани попадат под трета правна система) е безспорно абсолютен расизъм,  ние, чужденците използваме това несправедливо привилегировано отношение към нас, за да бъдем в солидароност с палестинците в борбата им за човешки права и отношение. В Западния бряг прекарах три месеца, след които си дадох сметка, че тези три месеца ще се превърнат част от живота ми нататък.

Снимка: личен архив

Нещо, която е доста различно от онова, което си правила преди това.
Докато винаги преди това съм била аполитически настроена и със сигурност далеч от политическия активизъм, днес единственото, което ме занимава, е да следя какво се случва в Палестина, и да говоря на всеки, които би искал да слуша за онова, което съм видяла, че преминава един народ под военна окупация. Напълно убедена съм вътрешно, че всеки, които отиде в Западния бряг или Газа, е неизбежно да стане, ако не пропалестински настроен, то поне настроен срещу политиката на израелското правителство в палестинските територии. За това говори нарастващият брой активисти от Израел, присъединяващи се към палестинските демонстрации през последните години, след като видят какво се случва в окупираните територии. За това говори и параноичният страх, изпитван от на Израел по отношение на пропалестински настроените чужденци. На последните им се бие черен печат и им се забранява отново да влизат в страната, в случай, че са уличени в подобно „прегрешение“.
Разкажи за блога си. Палестина е променила живота ти? Как виждат твоите очи Палестина и нейните проблеми – смяташ ли да продължаваш да пишеш на български за Палестина?
Преди това слабо се интересувах от онова, което се случва по света, бях обявила, че новините ме потискат и рядко ги следях, изпитвах абсолютна апатия към политиката. В Палестина отидох за първи път на протестна демонстрация от какъвто и да е било вид в живота си, започнах да участвам както в списването на блог за организацията, към която бях активист, така и на свой личен, в който можех да си позволя да бъда емоционална.
Така престоят ми там ме промени в посока, че почнах да се интересувам повече от случващото се по света и особено в Палестина, мои предишни интереси останаха на заден план. Докато бях там личният ми блог водех на английски, тъй като реших, че така ще е достъпен за по-голяма част от приятелите ми. Обещах на много приятели палестинци, че ще разкажа на колкото се може повече хора за онова, което видях, че наистина се случва в техния ежедневен живот: политика на етническа чистка, провеждана от Израел спрямо тях, рушенето на къщи, изземване на земята им, нападенията от екстремните еврейски заселници над тях, бруталното потъпкване на мирните им демонстрации, униженията на пропускателните пунктове, политиката на административно задържане, всичко онова, което повечето медии премълчават и пренебрегват. Истинската работа на активиста започва едва след като напусне Палестина и вярвам, че има определен вид знание, което носи със себе си отговорността то да бъде споделено.

Снимка: личен архив

Затова реши да продължиш с писането?

Както вече споменах, в повечето световни медии не само не се споменава нищо за несправедливостите на живота под Окупация, ами обратното – Израел се представя като жертва и “единствена демокрация в Близкия Изток”, вярвам, че воденето на блог и въобще всякакви форми на активизъм са съществено важни за показване на истинското грозно лице на политиката на окупация и апартейд. Не смятам, че активизмът е важен единствено в Щатите, където всеки един американец носи лична отговорност за израелската окупация, тъй като тя се поддържа с доларите от техните данъци. Всеки един от нас може да заеме позиция по въпроса, като например откаже да купува продукти от компании, които спонсорират окупацията над Западния бряг; такива са например Hewlett Packard и Motorolla. Това далеч не е идеализъм, бойкотът над израелски продукти жъне големи успехи през последните години и все повече хора го подкрепят. Наскоро, докато търсех в нета информация за Палестина на български, видях, че резултатите имат често и почти изцяло за свой източник двата-три блога, които се пишат на български. Така реших, че ще съм по-полезна, ако също започна да пиша на български, тъй като все пак подобна информация на английски има доста повече.

10 забележителности в Палестина

Сара Ървинг е автор на новия пътеводител Bradt guide to Palestine. Това е нейната статия за guardian.co.uk , в която тя представя десет от местата, които туристите в Палестина трябва да посетят:

За повечето хора думите Палестина и Западния бряг не предизвикват асоциация с понятието туристическа дестинация. Но нека оставим на страна съществуващите стереотипи: забраната за пътуване до Западния бряг бе премахната преди няколко години, а в Палестина ще бъдете посрещнати с топлина и възторг. Там, върху малка площ се намират повече исторически, религиозни и културни обекти отколкото може би навсякъде другаде по света, а малкият размер означава, че е напълно възможно да посетите повечто забележителности без да се налага да пътувате дълго. Няколко нови туристически организации, сред които и такива за походи или обиколки с колело също помагат да превърнат запознаването със зашеметяващия пейзаж на Палестина и чудесната храна във все по-лесно начинание.

По-голямата част от пътуващите до Палестина посещават страната около Коледа, когато във Витлеем идват хиляди вярващи за Празничната вечерна литургия. Лидерите на различните християнски деноминации водят шествието от Ерусалим през главния площад, докато деца скаути свирят празнични мелодии с гайди. За религиозните туристи Коледа и Великден ще бъдат основните причини да посетят Палестина, но всъщност цените са по-ниски, а настаняването се намира по-лесно през другите месеци на годината.

Пътуването из Западния бряг е доста лесно, благодарение на неофициалната, но доста широко разпространена мрежа от таксита за споделяне. Най-дългото ви пътуване вероятно ще бъде от административната столица Рамала (с космополитни ресторанти, нощни клубове и официални центрове за изкуства) до северния град Дженин. Това пътуване може да отнеме само час и половина, ако израелските контролно-пропускателни пунктове по маршрута са отворени. Чуждестранните посетители са все още достатъчно малко на брой, така че общите таксита са чудесен начин да се срещнете с местни хора. Много палестинци говорят поне малко английски и са много щастливи да практикуват знанията си с чужденци – един разговор, който често завършва с покана за пиене на сладък арабски чай или даването на полезни телефонни номера.

През последните години се появиха и нови хотели, къщи за гости, хостели и програми за домашен престой в Западния бряг. Това прави пребиваването в Палестина по-лесно, без да се налага да сте обвързани с хотелите за поклонници в Рамала или Витлеем. Вместо това като туристи можете да дадете реален принос за укрепването на изолираната селска икономика.

Признавам, че туризмът в Палестина е все още изправен пред много предизвикателства, не на последно място израелските гранични власти, които контролират всички пътища в Западния бряг. За международните пътници, преминаването през контролно-пропускателни пунктове за Западния бряг при Каландия и Витлеем обикновено е лесно. Обявяването на намерението ви за посещение на Западния бряг при кацане на летище „Бен Гурион“ или сухопътно пресичане на границата от към Йордания често обаче може да доведе до разпит, който продължава с часове. Гости с печати от страни като Ливан, Сирия или Иран може да преминат през дълги разпити или пълен отказ за влизане в страната от израелските граничари. Газа е друг въпрос, външното министерство на Великобритания съветва всички туристи да не посещават Ивицата. От посетителите обикновено се изисква журналистическа или дипломатическа акредитацияза да преминат в Газа през Израел.

Себастия

Част от руините в Себастия. Снимка: Richard T Nowitz/Corbis

Впечатляващите елински наблюдателни кули, разрушените самарянски дворци и рушащите се византийски църкви в Себастия са доста добре позната дестинация от израелските турове. Но нов туристически проект в палестинското село Себастия превръща престоя в този живописен район в наслада. В елегантната малка къща за гости Sebastia се сервира за закуска пресен хляб, зехтин, билки и плодове, които са били отгледани буквално няколко ярда по-далеч, там може да се храните на тераса с гледка към маслинови горички или в обновените помещения от византийски времена. Младите местни жители са обучени като водачи за пешеходни преходи, които започват от информационния център при Османската жп гара или от древният maqamat – ислямска светиня – до околните хълмове. И информационният център, и къщата за гости се намират точно на края на централния площад в селото.

Къщата за гости в Себастия (http://www.toursinenglish.com/2006/01/sebastiya-guest-house.html)

Стигнето до село Себастия със споделено такси от Наблус. Къща за гости Sebastia:             +972 9 253 2545      , tinyurl.com/sebastiastay

Ал-Харам ал-Шариф, Йерусалим

Част от Купола на скалата (http://www.flickr.com/photos/lauraelaine/galleries/72157625775458115/)

Голямата златна джамия Куполът на Скалата може и да бъде международно признатия символ на Йерусалим, но всъщност да влезете там, където се намира и третото най-святото място в Исляма, може да изисква известна предприемчивост. Входът за немюсюлмани е закътан зад бариерата за сигурност при Западната стена. Идете там рано сутрин и бъдете подготвени да чакате на опашка, но знайте, че всяка секунда от чакането си заслужава. В свещения комплекс се намират не само греещата в златно и синьо джамия Купола на скалата, както и великолепната джамия Ал-Акса, но и много други по-малки, но също толкова красива структури. Особено си струва да се види един Сабил (чешма, фонтан за пиене) от Кайт Бей, който впечатлява с елегантен купол от дялан камък, един от малкото по рода си извън Египет.

Официално работно време (макар то да е обект на промяна) от Неделя до Четвъртък: 7.30-11ч, 13:30-15:00. Обикновено е затворен по време на ислямските празници, еврейските празници, Петък / Събота (изключение се прави за мюсюлманските поклонници) и всеки път, когато израелските власти смятат, че има риск за сигурността. Посетето комплекса в началото на престоя си, така че да можете да се върнете, ако се окаже затворен.

Деир Гасанех (Deir Ghassaneh)

Читателите на книгата на Мурид Баргути I Saw Ramallah са чували за Деир Гасанех. В своя автобиографичен разказ за детството си в това малко селце, намиращо се на север от Рамала, той разказва за стари каменни къщи, групирани за да се защитят взаимно около тесни проходи и дворове. Създаден в по-голямата си част през 18-ти век, когато селото е било обитавано от едно от семействата, които са управлявали няколко малки части от Османска Палестина, много от тези домове все още имат кладенци за съхраняване на вода, зехтин и зърно, които са били изградени с цел да се издържа при обсади. Днес, Асоциацията на местните жени е започнала нова инициатива в селото – малък музей с експонати от селския бит, в който те също така организират прекрасни угощения с местни храни или дават следобедни уроци по автентично палестинско готварство.

Сграда в Деир Гасанех (http://www.flickr.com/photos/bramhubbell/5876190757/in/photostream)

Посетете с такси или личен автомобил от Рамала или се свържете с асоциацията на местните жени чрез палестинската Асоциация за културен обмен            +972 2240 7611      , pace.ps , традиционни ястия от £ 5 – £ 10

Старият град на Дженин

Старият град на Дженин (http://www.flickr.com/photos/maryjoyce/5546971304/sizes/l/in/photostream/ )

Събуждане в 4:30 сутринта рядко е плюс. Но ако спите в къщата за гости Кино Дженин в центъра на града, ще чуете как в хладното ясно утро азанът (призивът за молитва) се носи към хълмовете край Дженин. Това е момент на спокойна красота в този иначе оживен град, за съжаление по-известен с внушителната атака на израелската армия в бежанския лагер през 2002 година. Но в древния и оцветен с прах Стар град служители на палестинската организация за честна търговия могат в каменната сграда от османско време, в която се намира офисът им, да ви обяснят как търговията със зехтин е направила живота на хиляди фермери по-лесен. Или Ум Имад, чийто син-журналист бе застрелян от израелски войник през 2002 г., да ви се усмихва, докато ви показва грамада от красива ръчна бродерия, която се продава в двора на Женското културно дружество на няколко метра нагоре по улицата. Освен да осигурява прехраната за няколко местни семейства, организацията на жените продължава мисията на сина ѝ, а именно да запази палестинската култура жива.

Стигнете до Дженин с общо такси (1,5 часа) от централната автогара в Рамала. Къща за гости Кино Дженин :            + 972 4250 2455      , cinemajenin.org

Туристически походи и колоездачни обиколки

Както Guardian Travel съобщи миналата година, организираните екскурзии, разходки и колоездачни обиколки са все по-достъпен начин, за да видите палестинската провинция и да се срещнете с местни семейства в малките градове и села, като Ал-Фараа и Акраба , които едва сега започват да бъдат посещавани от международни посетители. Обиколката с Bike Palestine обхваща зелените хълмове на северната част на Западния бряг, зловещата Юдейска пустинята на юг и исторически градове като Йерихон и Витлеем. Пътят на Авраам и пътеката, която води по следите на Рождество Христово са вдъхновени от странстванията на пророка Авраам и Исус Христос. Тези туристически пътеки минават през северната и централната част на Западния бряг и са отворени за туристи от всички вероизповедания, както и за атеисти.

Снимка от един от туровете на Bike Palestine http://www.bikepalestine.com/photos.html

Седемдневен тур с колела из Западния бряг с Bike Palestine            +972 2274 8590       , bikepalestine.com струва okolo $ 1,400, включващи храна, преспиване, екскурзоводи, но не и самолетни биелти.

Четиридневна екскурзия по пътя на Авраам с Walk Palestine            +972 2 274 8590      , walkpalestine.com струва $ 620 с настаняване, храна, екскурзовод и трансфери, но без самолетни полети.

За повече информация относно пътеките, вижте уебсайта на групата за алтернативен туризъм atg.ps

Хамам Аш-Шифа, Наблус

След цялотова товаходене пеш и колоездене определено ще имате нужда от релаксация. В Наблус се намират два хамама (турски бани) от периода на Османската империя, които предлагат традиционната смес от гореща пара, студена вода, местно направен сапун от зехтин и усърдно направени масажи. Хамамът от 17-ти век Аш-Шифа е най-известният; персоналът е гостоприемен, но ако отидете сами може и да не се чуствате добре, някои местни организации и хотели предлагат организирани пътувания, които включват турска баня, чай, сладкиши и наргиле в луксозната външна стая на банята. Аш-Шифа също така е понякога домакин на коцерти с арабска музика, както и на четения на книги по време налитературния фестивал PalFest.

Хамам Аш-Шифа. Photograph: Alamy

Хаммам Аш-Шифа:             +972 9238 1176      .Хаммам Ал-Хана (известен също като Хамам ал-Самара или Самарянската баня):             +972 9238 5185      )

Октоберфест в Тайбе

Живописното селоТайбе е дом на може би най-невероятния Октоберфест в света. Всяка есен, пивоварната Тайбе – управлявана от местно семейство, което се е научило да правят бира в чужбина – е домакин на оживен фестивал. Немските фолклорни певци в кожени панталони обаче са заменени от Toot Ard (протестна ска група от Голанските възвишения), политически хип-хоп групи от бежанските лагери и традиционни палестински дабка танцьори. Но бирата е отлична и ако ви се стори, че навалицата е прекалено голяма, то руините на построената през 5-ти век църква „Св. Георги“ са наблизо, а от там се открива невероятна гледка към другия бряг на река Йордан.

Дабке танцьори в народни носии по време на фестивала в Тайбе (повече снимки: http://mkimpo.sakura.ne.jp/diary/2009/go_go_palestina_2009a.html)

Стигенте до Тайбе с автобус или споделено такси от централната автогара в Рамала. За повече информация за Октоберфеста, вижте taybehbeer.com

Дворецът Хишам, Ерихон
Настроението в древния град Ерихон е много по-различно от това в останалата част от Западния бряг. През лятото посетителите ще видят, че жителите се превръщат в нощни птици, за да избягат от горещината през деня, така че през нощта широките, плоски пътища се изпълват с хора. Ресторант-градините по улица “Ейн ал Султан“, които предлагат само маси на закрито през зимата, лятно време дават възможност на посетителите да се настанят на маси под жасминови дървета и да опитат от вкусното арабско барбекю. Каср Хишам – Дворецът Хишам – е един от най-зрелищните обекти в Ерихон; сложно издълбаната каменна зидария дава представа за славата и красотата на двореца преди тя да бъде разрушена от земетресение, а известната мозайка Дървото на Живота доказва уменията на омаяддските занаятчии от 8-ми век. Плановете за нова защитна конструкция, коите трябва да се осъществят през 2013 г., означават, че мозайките ще могат да бъдат посещавани постоянно, а не както сега в редки случаи.

Дворецът Хишам (Снимка: Corbis)

Дворецът Хишам (            +972 2232 2522      ) е отворен 8am-17:00

Пазарът в Хеброн
Вът вътрешността на главния вход на древния арабски пазар (сук) в Хеброн се намира малък, тесен магазин, който е пълен с красиво бродирани материали и с карирани шалове от останалата единствена в Западния бряг фабрика за кефия, намираща се близо до пътя. Този магазин е главната квартира на Жени в Хеброн , малка, но непобедима организация, която притежава един от малкото оцелели магазини на пазара. Много от магазините са затворен след заповеди на израелските военни с цел да защитят заселниците, които живеят в части на града, или защото заселниците са заплашвали да направят бизнеса им нежизнеспособен. Но благодарение на подкрепата на намиращия се наблизо Комитет за рехабилитация на Хеброн и на малки групи от пътници, няколко оцелели от онова, което някога е било основният икономически център на южната част на Западния бряг остават. На пейките срещу магазина можете да седнете да опитате сандвич с фалафел (напревен в стил Хеброн – мазен, солен и вкусен, с пържени картофи и патладжан) и да пиете чай с някои от тези забележителни жени.

Магазинът отвътре

Жените в Хеброн, womeninhebron.com

Aка

Новият пътеводител също така включва райони на Израел, които са дом на голям брой палестинци и коите са запазили своята култура. Не може да пропуснате стария град на Ака (или Ако), малко пристанище на брега на Средиземно море, едно от най-старите обитавани райони в света, което е било столицата на царство на кръстоносцитек. Пътуването до тук е популярна еднодневна туристическа екскурзия за посетители на Израел, но си струва да се остане и за по-дълго, за да се запознаете с арабското сърце на града, далеч от „официалния“ туристически комплекси.

Пристанището е дом на известния рибен ресторант Абу Христо, в който се предлага пресния улов от съседното пристанище. Само на няколко крачки се намират внушителните khans, огромни кервансараи, чиито каменни арки помещавали търговците, изминаващи Пътя на коприната, за които това е било краят на пътуването. Повечето са полу-изоставени, посетителите свободни могат да ги разгледат, често местните модни фотографи, които търсят живописни гледки, както и групите от малки момчета, играещи футбол, безгрижно игнорират предупредителните знаци при рушащите се стени.

Внушителният Khan el-Umdan от османско време (Снимка: Alamy)

От Ерусалим най-бързият път към Ака е чрез споделяне на таксита или влак през Тел Авив, пътуването отнема около 2.5-3 часа, ако връзките са добри .Ресторант Абу Христо (            +972 4991 0065      , abu-christo.co.il ) се намира в началото на градксата стена, близо до пристанището

ignoranceisnotanoption.wordpress.com