Валери Петров на 90...Да е жив и здрав

Блога е насочен към Палестина, но Валери Петров не мога да го подмина ей така и тук пускам няколко нови негови басни от неизлязлата още негова книга "От иглу до кюнец". Надявам се да мога да си я купя, щом излезе. Басните му са невероятни...



Чаршаф и Щипка за пране

- Ах, как боли! Недей ме стиска!

Защо тъй злобна си по нрав? -

към Щипката изписка

простреният Чаршаф.

Дочула неговата вопла,

смили се Щипката и - хоп-ла! -

по своя стар адет,

от вятъра подет,

Чаршафът литна от въже и прът...

Сега ще трябва пак да го перат!

Четецо, тъй е: съвестта ни щипе,

но всеки, който има малко пипе,

разбира, че, макар да ни боли,

тя прави го, нали,

за да не литнем - фъррр! - във ветрен час

към локвата, очакваща сал нас!


Поет и прасе

Един Поет, минавайки край кочина*,

чу таз молба, към хората насочена:

- Любезни хора, тоз ден “Коледа”

навярно празник ваш любим е,

но свинският ни род ви моли да

го назовете с друго име,

понеже коренът му "коле"

сред нас отколе

поражда мисли - кви-кви-кви! -

сами се сещате какви! -

Поетът, чул я, трогнат беше,

ала пържола му се ядеше...

* За биографите ще разкрия, че случката се разви през коледната ваканция на 1992 г. край село Пасарел, близо до радиоантената... Там именно, минавайки край една селска кочина (която скоро щеше да бъде приватизирана), чух грухтенето на затвореното в нея ядивно домашно животно и ето, като мълния...


Кинорежисьор и дама

Веднъж Акира Куросава

със пояс учил се да плава.

(Глаголът "плава" вместо "плува",

е сложен, за да се римува.)

В миг гледа: Дама във морето

се дави! Както е прието,

макар и сам

плувец едвам,

Акира хвърля се към нея

със благородната идея

да я спаси. Но мигом нашта

удавница така го хваща

за гушата, че той едва

изрекъл следните слова

(въртейки зъркели към Дамата):

- Отиваме на кино двамата!


Слон под тропически дъжд

Самотен африкански Слон,

загубил се в дъждовно време,

нахлул с надежда за подслон

във селото на местно племе

със няколко колибки примитивни.

Хобот и бивни

във първата успял да вмъкне той,

но при гигантския си бой,

като натикал тяло,

тя рухнала изцяло,

за ужас на стопаните!...

Поети, напразно вие храните

надежда да живеете в контакт

със смъртните - разказаният факт

доказва без съмнение,

че с тях тоз, който гений е,

не може близост да намери

поради своите размери!


Лив и Ингмар

Веднъж Ингмар Бергман, пътувайки в пулман

на снимки с Лив Улман,

й казал с усмивка: Послушай ме, Лив,

до днеска с играта ти бях много щастлив,

но чувствам във тебе вече ред недостат'ци:

първо, поостаряла си; второ, пълна отзад си;

и трето, таз роличка, такваз проста и малка,

вчера направи ми я като неандерталка... И тук тя го прекъснала: Ама много си мил! но той продължил:

А сюжетът на филмите е при мен или брачен, или извънбрачен, и сто пъти забрави ли? досега сме я правили, направи я бе, жено, по познатия начин!

От три дена горим с периода снимачен,

а какво бе това твое мoтане снощи?

Както от куче, което се пощи,

бълхите хвърчат, така точно от мен

хвърчат хиляди крони зарад теб всеки ден, така че опичай акъла си, драга, инак друга за ролята ще потърся веднага!

Тъй заплашил я той и к'во рекла му Лив? Тя му рекла: Да скъсаме, нямам нищо против, idiot със idiot! И без друго да чака, си събрала багажа и слязла от влака.

Атой? Той получил от това нервен тик, зарад който, по думите на 'дин кинокритик, оттогава актьорите не могат разбра дали казва им Браво!, или Пак се посра!, а пък и филмите му, и те въобще, макар винаги брачни или извънбрачни,от ден на ден ставали все по-мрачни и мрачни.

Поуката тука е, че когато падне лустрото на добрите обности (най-често защото са се намесили финансови отношения), кинозвездите се псуват на общо основание...