Писмото, което следва по-долу, е написано от авторката, поетеса и активист Алис Уокър до певицата и актриса Алиша Кийс. Първоначално е публикувано на 29.05 2013 г. от Кампанията на Съединените щати за академичен и културен бойкот на Израел
Скъпа Алиша Кийс,
Днес научих, че много скоро предстои да изнесете концерт в Израел. С Вас не сме се срещали, но аз все пак вярвам, че изпитваме взаимно уважение към пътя, който сме изминали и работата, която вършим. Много ще се натъжа, ако узная, че ще поставите себе си в опасност (душевна опасност), като изнесете концерт в една страна на апартейда, бойкотирана от много съвестни световни артисти. Не сте била родена, когато ние – по-възрастните от Вас, които Ви обичаме – бойкотирахме институции в Южните щати на САЩ, за да сложим край на американския апартейд, който донесе по-малко жертви от този, който Израел упражнява срещу палестинския народ. Проучете в Гугъл Бойкота Монтгомери Бъс, ако все още не сте запозната с тази част от историята на борбите за граждански права. Ние успяхме съществено да променим страната си, както ще успее и бойкота на множество израелски институции и продукти. За нас това е единственият ненасилствен начин, а както научихме от собстената си борба в Америка, ненасилието е единственият път към мирното бъдеще.
Ако посетите уебсайта ми alicewalkersgarden.com, бързо ще намерите много статии, писани от мен през годините. Те обясняват защо културният бойкот на Израел и израелските институции (не индивиди) е единствената останала възможност за артистите, които не могат да понесат безскрупулните вреди, нанасяни всеки ден от Израел на палестинския народ. Народ, чието единствено „престъпление” е това, че съществува на собствената си земя, която Израел иска да контролира като своя. Чрез кампания на име „Марка Израел”, израелските власти ясно заявяват намерението си да омаловажат израело-палестинския конфликт, като използват културата и изкуството, за да представят Израел като модерно, гостоприемно място.
Всъщност това е прекрасна възможност за Вас да получите сведения за нещо тъжно и изумително – нашето правителство (в частност президентът Обама) подкрепя една жестока, несправедлива и невероятно зла система. Може, подобно на мен, да прекарате месеци, дори години, в размишления над дадената ситуация. Натрупани на слоеве лъжи, дезинформация, страх, малодушие и съучастничество. Алчност. Това отваря широко очите за голяма част от болката в многострадалния ни свят.
В моите представи Вие сте съвестен и грижовен човек, особено когато става дума за децата по света. Моля, ако успеете, посетете децата в Газа и им попейте за обичта, която ние изпитваме към всички деца, и за правото им да не бъдат наранявани, само защото съществуват.
С обич на любимата сестра, дъщеря и приятелка,
Алис Уокър
Просто още едно отворено писмо в стената: Роджър Уолтърс от „Пинк Флойд” написа писмо до Алиша Кийс
Писмото, което предстои да прочетете, написано от вокалиста и басист на „Пинк Флойд” Роджър Уолтърс, е публикувано на 29.05.2013г. от Палестинската кампания за академичен и културен бойкот на Израел. Написано е като продължение и в израз на подкрепа за писмото на Алис Уокър до Алиша Кийс, с цел да я прикани да бойкотира Израел и да отмени предстоящия си концерт там.
Писмото, което предстои да прочетете, написано от вокалиста и басист на „Пинк Флойд” Роджър Уолтърс, е публикувано на 29.05.2013г. от Палестинската кампания за академичен и културен бойкот на Израел. Написано е като продължение и в израз на подкрепа за писмото на Алис Уокър до Алиша Кийс, с цел да я прикани да бойкотира Израел и да отмени предстоящия си концерт там.
„Просто още едно писмо в стената”
Скъпа Алиша Кийс,
Днес прочетох красноречивата и трогателна молба, отправена от Алис Уокър в отвореното ѝ писмо към Вас.
Трудно е да добавя нещо, мога само да Ви помоля да проследите всички връзки, към които тя Ви насочи.
Нека се представя – аз съм Ваш колега-музикант. Кавам се Роджър Уолтърс и някога бях член на група, наречена „Пинк Флойд”. Не е за вярване, но все още работя.
Имах причина миналия декември да напиша писмо до Стиви Уондър, за да го окуража да се оттегли от ангажимента си да участва в гала концерт в Лос Анджелис. Концертът бе с цел набиране на средства за Израелските отбранителни сили. Не само аз писах; Архиепископ Дезмънд Туту, великият радетел за мир и помирение, беше сред многото други, които също написаха писма. Чест направи на Стиви, че се оттегли.
Всички сме част от една и съша история. Нищо не се е променило още от апартейда в Южна Африка и сегрегацията в Америка. Трябва да се обединим с нашите братя и сестри срещу расизма, колониализма, сегрегацията и апартейда.
Моля Ви, Алиша, не давайте името си в полза на легитимирането на политиката на израелското правителство, което упражнява апартейд и незаконно окупира родината на местния палестински народ.
Други хора може да се опитат да Ви убедят, че ако изнесете концерт в Израел, може да донесете някаква магическа промяна. Ние знаем, че това не е истина – политиката на помирение не подейства в Южна Африка, няма да подейства и в Израел. Аз знам, опитах го преди десет години и това само влоши ситуацията.
Призовавам Ви да се присъедините към надигащата се вълна на съпротива. Присъединете се към милионите от нас в глобалното гражданско общество – ние сме заедно в подкрепа на справедливостта и мира за цялото човечество. „Някой ден ще победим”.
С обич и уважение,
Роджър Уолтърс
No comments:
Post a Comment