Израел: Да се даде отдавна отказваният статут на арабско селище в централен Израел

Дете от Дамаш се кани да пресече релсите,
за да поеме по пътя към съседния град Рамла © 2010 Yuri Haasz/Human Rights Watch

Липсата на канализация води до чести наводнения
по непавираните улици на Дамаш през зимата
© 2010 Arafat Ismayil, Dahmash


Тази площадка, финансирана от неправителствена организация,
е била направена през 2006 г. в Дамаш.
Веднага след като е била построена,
израелската администрация е заповядала да бъде разрушена,
защото е била направена без разрешение.
© 2010 Arafat Ismayil, Dahmash

Хюман Райтс Уоч заяви, че израелското правителство трябва да даде законен статут на 60-годишно селище с над 600 палестинско-израелски жители. Властите отказват да признаят селището за жилищна зона, въпреки че било одобрено прилежащото жилищно развитие на еврейско-израелски райони. Израелските граждани не дават обяснение за различното отношение.

Дамаш, село на близо 20 километра от Тел Авив, между градовете Рамла и Лод в централен Израел, е населено поне от 1951 г. и жителите му са израелски граждани. Властите отказват да променят зоната на жилищна, въпреки че са го направили в съседни райони. Те също така отказват да осигурят основни услуги като павирани улици, канализация, здравни заведения, детски градини и училища, въпреки многобройните молби на местните жители. Вместо това властите смятат всяка от 70-те къщи за „незаконна”, а 13 са заплашени от разрушаване. Съдът решава този казус на 11 октомври 2010 г.

„600-те души в Дамаш са третирани сякаш не съществуват, докато еврейските градове растат наоколо по начин, който застрашава достъпа на жителите на Дамаш до домовете и земите им,” каза Джо Сторк, заместник-директор за Близкия Изток към ХРУ. Той коментира: „Плановете на властите не трябва повече да включват това дискриминационно отношение, а незабавно да признаят статута на жителите на Дамаш и да осигурят отказваните им от десетилетия основни услуги”.

Според международното хуманитарно право, една от фундаменталните забрани е тази срещу дискриминацията, включваща всяко неоправдано диференциращо отношение, което води до нарушаване на равнопоставеното признаване на човешките права въз основа на раса, етнически произход или религия.

Планове за магистрална детелина в района и строителни проекти, които според официалните представители на местната администрация са насочени към развитието на еврейските израелци в околността, ще блокират почти всички съществуващи входове към Дамаш.

Жителите на Дамаш са платили за план и са го предали на съответните комитети още през 2006 г., но властите го забравят, докато през 2008 г. съдебно решение не ги задължава да започнат обсъждането му. На 5 юли 2010 г. Централният регионален комитет за планиране и благоустройство отхвърля плана с позицията, че „не е намерено никакво основание за създаването на ново селище в Централен Израел”. Отделът по планиране твърди, че само министърът на вътрешните работи може да създаде ново селище и не е желателно „да се легитимира незаконно строителство”.

От 1948 г. в Израел са били създадени повече от 900 еврейски селища и градове, докато единствените нови арабски градове, които е било разрешено да бъдат създадени в период от 60 години, са били седем градчета, които правителството е планирало и построило за бедуинските жители от пустинята Негев. На много палестински израелци им е забранено да правят строителни планове. Според неправителствената организация „Проект Шатил за смесените градове” повече от 70% от арабските домове в Рамла и Лод нямат законен статут. Официалните цифри не са на разположение.

„Време е Израел да прекрати собственическото си отношение към земята. Първата стъпка към това е да признае правото на жителите на Дамаш да живеят на нея,” завършва Сторк.

www.hrw.org