Има престъпления, които не може и не трябва да се забравят. Равнодушните не винаги могат да избягат от спомените си. Виновните рядко могат да се скрият от съвестта си. Защото има неща, от които човек не може да избяга.
При сключването на примирието и при доброволното решение за изтегляне от Бейрут - Роналд Рейгън лично обеща на Ясер Арафат, че палестинските жени и деца, които остават беззащитни в лагерите Сабра и Шатила, няма да бъдат "пипнати с пръст". В същност точно това се случи: те не бяха пипнати с пръст, защото автоматите ги разстреляха от упор, а после булдозерите погребаха живи и недоубитите.
Светът изтръпна от ужас.
На 16, 17 и 18 септември 1982 г. - фалангистките милиции и сатрапите на майор Саад Хадад избиха няколко хиляди беззащитни палестинци в лагерите Сабра и Шатила. Точният брой на жертвите никога няма да стане известен. Четвъртък, петък и събота... В неделя палачите се оттеглиха. Понякога в неделя палачите почиват. Както и техните работодатели. Сред версиите за това планирано клане, най-правдоподобна е тази за отдавнашната уговорка между генерал Шарон и покойния ливански президент Бешир Джемайел, че един ден за палестинците трябва да се "спретне нещо по-специално". Нещо, което да напомня за Деир Ясин от 1948 г...Генерал Шарон запази пълно спокойствие: "Нямам намерение да поставя на челото си знака на Каин и да си подам оставката..." КАКЪВ ЦИНИЗЪМ!
Клането във физически смисъл е извършено предимно от фалангисти и от войниците на Саад Хадад. израелските власти отрекоха всякаква връзка със събитията, но някои от оцелелите жертви са разпознали лица на израелски офицери, които са ръководили операцията преоблечени в униформи на ливанската фаланга, потвърдено и от журналистите на сп. "Нюзуик".
За да успокои собствената си съвест и на световното обществено мение, Менахем Бегин назначи така наречената "Комисия Кахан", която трябваше да разследва обстоятелствата около клането в Сабра и Шатила. След някалко месечна работа комисията публикува доклада си, в който се обвиняваха пряко или непряко най-висшите военни в израел*, вкл. министърът на отбраната, началникът на генералния щаб, началникът на военното разузнаване и командващия израелската армия в Ливан.
Западният печат веднага побърза да изтълкува това събитие като пореден акт на буржоазната демокрация, като доказателство за силата на принципите, върху които е изграден израел като държава. Всичко това рухна, когато един коментатор в самия израел написа: "Да, буржоазната демокрация направи възможно клането, а след това благодари на палачите за съвестно изпълненото клане и ги пенсионира..." В Израел се разболяха от "ерупция на съвестта", както определи болестта известният журналист от тел Авив Д-р Амнон Капелюк, който сам написа потресаваща книга - хроника на убийствата. ПОСТ ФАКТУМ!
Палестинците имаха преди това в историята си Червеният септември през 1970 г. в Йордания и клането в Тел Заатар в Бейрут през 1976 г. По-късно подобен отенък имаха и събитията в Триполи през ноември 1983 г.
Един от първите, който посети Сабра и Шатила в Западен Бейрут след клането, беше кореспондентът на Франс прес. Ето неговите думи, които ще финализират тази ХРОНИКА НА СМЪРТТА:
"Кривите бедняшки улички са покрити с телата на убитите палестинци, разстреляни когато са бягали, когато са спели или когато са се опитвали да се скрият. В мрачния ъгъл на една колиба на парцалив дюшек в окървавена прегръдка лежат пет трупа: мъж, жена, две деца и бебе - всички убити по време на сън.
Пред една от бараките лежат телцата на три деца, които дори в смъртта се държат за ръце, а на масата стои чиния с недовършена харана.."
Такива сцени светът вижда за първи път след Втората световна война.
Има престъпления, които не може и не трябва да се забравят. Равнодушните не винаги могат да избягат от спомените си. Виновните рядко могат да се скрият от съвестта си. Защото има неща, от които човек не може да избяга.
_______
* израел - не е правописна грешка
"Палестинците: един народ повече или една държава по-малко"
Енчо Господинов, С, 1985,
No comments:
Post a Comment