Роднините на17-годишната Hiyam Abu Ayish са пред тялото й в моргата на болницата ал-Акса в Газа ден, след като тя беше убита при Израелскаатака, 3 юли 2009. (Hatem Omar/MaanImages)
Четвъртък, нормален следобед, като всеки друг в селото Johr al-Deek, централната част на ивицата Газа. «Приготви се и аз ще дойда с теб на зъболекар след половин час», спомня си думите на 17 годишната си дъщеря Хийам, Салим Абу Айиш.
Малко по-късно всичко се променя. «В 5.30часа Израелска граната падна върху дома на брат ми», разказа бащата на посетителите, дошли да изкажат съболезнованията си за дъщеря му в дома им в петък. Гранатата ранила племенника и Салим Абу Айиш се втурнал да му помогне.
«Казах на Хийам да ми донесе ключовете от колата от спалнята», каза Салим Абу Айиш. «Изведнъж друга граната удари моята стая, убивайки Хийам мигновено, а шрапнели се забиха в тялото й. Аз бях ранен от няколко шрапнела в гърба и врата».
Две Израелски гранати са паднали върху семейната къща на Абу Айиш в село Johr al-Deek, точно на север от бежанския лагер ал-Бурейж и на 1.5 киломентра от границата с Израел. Шрапнелите са ранили тежко Хусам Абу Айиш, 21 годишния братовчед на Хийам и по-леко са ранили бащата и сестрата на Хийам, Науал. Часове след атаката Израелската армия отрече всякакво участие и твърдеше, че атаката е в резултат от изстреляни мини от палестинци. Но по-късно в четвъртък Израелската армия промени становището си, признавайки факта, че Палестински цивилни са били ударени «случайно» от Израелската армия, която е обстрелвала Палестински стрелец.
Въздъхвайки дълбоко, опитвайки да бъде твърд в мъката си, Абу Айиш си припомняше дъщеря си: «Обикновено се шегуваше, беше активна, добре възпитана и усмихната. Никога не можех да откажа на молбите й. В четвъртък, деня, в който душата й отиде на небето, тя ме беше помолила да й донеса диня, но нейната съдбата беше по-бърза от мен. Два месеца по-рано ме беше помолила да й донеса огърлица и й купи една», си спомня той.
«Хийам ми беше повече от сестра», са думите на Емад, 24 годишния брат на Хийам. «Тя беше различна от другите ми 5 сестри. Точно час преди да умре, тя се чудеше кога ще се оженя». Емад си спомня думите й: «искаме да празнуваме сватбата ти, братко». В замяна на тези приятни спомени, Емад сега има само една снимка на сестра си с ранено лице, направена с мобилен телефон.
«Идваше по всяко време у нас, децата ми се радваха, когато чуваха смеха й, тя носеше радост у нас», спомня си Салех Абу Хаджаж, зет на Хийам.
«Тя беше от най-добрите ми ученици», казва Джамал ал-Набахин, учител в Девическата Гимназия Кайсария, където Хийам е завършвала. «Тя беше много активна и понякога много весела. Смъртта й е голяма загуба и дано тя почива в мир».
Махмуд ал-Айди, баща на Рагда, приятелка на Хийам и съученичка, си спомня, че двете момичета си говорили по телефона малко преди падането на гранатите. Когато чула какво се е случило с Хийам, Рагда припаднала, «тя не можеше да повярва, че Хийам е убита».
Ум Джихад, майката на Хийам, отрони само няколко думи: «Дано Господ държи отговорни тези, които убиха любимата ми дъщеря».
През Декември 2008 и Януари 2009, Израел извърши масови бомбардировки и инвазия в Ивицата Газа. За 22 дни Израелските атаки отнеха живота на повече от 1400 Палестинци, голяма част от които цивилни. Преди и след атаките Израел поддържа строга блокада на крайбрежната територия, правейки живота на 1.5 милионното население непоносим.
«Няма къде да отидем», каза бащата на Хийам, «дори и да искаме, блокадата ни пречи да си поправим дома, защото няма строителни материали. Ситуацията е ужасно трудна, и нямаме думи да изразим продължаващата агония».
Rami Almeghari е журналист и университетски преподавател в Ивицата Газа.
No comments:
Post a Comment