Как сa измислени еврейската и другите нации по света – “Изобретяването на еврейския народ” от проф. Шломо Занд

 Да напишеш такава книга е безкрайно трудно. Още повече ако се числиш към еврейския народ, въобразил си уникалност и самовнушена богоизбраност. И готов на всичко, за да превърне в несъмнена истина хардкор фентъзито “Стар Завет”, без подбор на средства и методи. Не, това не е антисемитизъм, както ще има вряскания до небето. Това е наука, това е история. А най-хубавото е, че професор Шломо Занд не се е ограничил само до разбулване на митовете в еврейската история (и липсата на обща такава изобщо), а е анализирал великолепно измислянето на нациите, провело се в последните няколко века с цел консолидиране около имагинерната изначална държавност. Най-добре го е казал Карл Дойч в “Националността и нейните алтернативи” (1969), цитиран от Занд:

Нацията… е група от хора, обединена от общосподелено недоразумение относно своя произход и общосподелена омраза към своите съседи.

И още един ясен и прост цитат:

Нито една нация няма естествена етническа основа, а с национализирането на социалните формации, групите, попадащи в техните граници, разделени от тях или управлявани с помощта им, биват етнизирани, т.е. представят се сякаш в миналото са били естествена общност или пък ще станат такава в бъдеще.

Етиен Балибар, „Националната форма: история и идеология”

   Проф. Шломо Занд изрично отбелязва, че не е открил нови сензационни документи или скрити архиви. Той просто е отворил очите си, изчистил е ума си от религиознонационалистическата пропаганда (която все повече се засилва и у нас, ако забелязвате) и е прогледнал за нелепиците, които се набиват у всички от най-ранна възраст чрез механизма на държавното образование (и пак – Гатоу, Гатоу, Гатоу!). Занд казва:

Трябва да подчертая, че не открих някакви нови факти – почти всичко вече беше открито от ционистките и израелските историографи. Разликата се свеждаше до това, че някои детайли не бяха удостоени с внимание, други бяха пометени под историографския килим, а трети бяха „забравени”, тъй като не отговаряха на идеологическите нужди на формиращата се национална идентичност…  Удивителен е фактът, че голяма част от информацията, цитирана в настоящата книга, винаги е била известна на представителите на тесния кръг на специалистите, но никога не е успявала да достигне до колективната памет и образователната сфера. Задачата, която си поставих, беше да организирам историческите данни по нов начин, да извадя от прашните рафтове старите документи и внимателно да ги проуча. 

Прочетете целия материал тук... 


с уважение към блог Книголандия