Според доклад на Human Rights Watch политиката на Израел в Западния бряг остро дискриминира палестинските жители, лишавайки ги от услуги от първа необходимост, като същевременно осигурява отличните удобства за еврейските колониални селища.
В доклада се описват дискриминационни практики, които нямат законна обосновка, поради това Human Rights Watch призовава Израел да спазва задълженията си според международното право, да оттегли заелниците от Западния бряг и да преустанови да нарушава правата на палестинците.
166-те страници на доклада, „Отделени и неравнопоставени: Израел и дискриминационното третиране на палестинците в окупираните палестински територии„, показват, че Израел използва две разлчини системи за двете популации на Западния бряг в районите, в които Израел има изключителен контрол. Докладът се основава на проучвания, които анализират различното отношение на Израел към еврейските засленици и към живеещото в съседство палестинско население. Той призовава САЩ и страните от ЕС да спрат да подкрепят заселническата политиката на Израел в Западния бряг, защото в своята същност тази политика е дискриминационна и е в нарушение на международното право.
„Палестинците се сблъскват със систематична дискриминация, порадена единствено от тяхната раса, етническа принадлежност и национална принадлежност. Поради това те са лишени от ток, вода, образование, както и от достъп до по-добри пътища, докато живеещите наблизо еврейски заселници се радват на всички тези услуги, предоставени безпрепятсвено от израелската държава“, казва Карол Богерт, заместник-изпълнителен директор на Human Rights Watch. „Докато израелските селища процъфтяват, палестинските такива под израелски контрол живееят в непредвидими условия – те не само са отделени и в неравностойно положение, но понякога палестинците дори биват прогонвани от земите им, а домовете им разрушавани.“
Дискриминационната политика на Израел често превръща палестинските селища в практически необитаеми, това принуждава голяма част от техните жители да напуснат своите домове. Според проучвания от юни 2009 година сред палестинските домакинства в „зона С“ (район, който обхваща 60 процента от Западния бряг и която е под пълен израелски контрол) и Източен Йерусалим, който Израел едностранно анексира, около 31 на сто от палестински жители са били изселени от 2000 г. насам.
Human Rights Watch анализират ситуацията в зона С и Източен Йерусалим и установяват, че двете различни системи на управление в двете области дават щедри финансови ползи и чрез поддръжка на инфраструктурата насърчаваат живота в еврейските селища, докато същевременно съзнателно лишават от финансиране и основни услуги палестинското население, налагайки по този начин сурови условия за техния живот. Това различно третиране въз основа на раса, етническа принадлежност и национално самосъзнание е в нарушение на основните закони за правата на човека.
Израелската политика контролира много аспекти от всекидневието на палестинците, които живеят в зона С и Източен Ерусалим. Пример за дискриминационни практики е отчуждаването на палестинска земя с цел построяване на населени места, в които могат да живеят само евреи и съответно поддържащата инфраструктура; забраната палестинците да използват пътищата и да обработват собствените си земеделски земи; отказът на достъп до ток и вода; неиздаването на разрешителни за строеж на къщи, училища, клиники и инфраструктура, както и разрушаването на жилища и дори цели общности.
Тези мерки водят до невъзможността за разширяване на палестинските селища и причиняват големи трудности на жителите, като дори ги оставят с ограничен достъп до медицински грижи.
От друга страна политиката на Израел насърчава и популяризира разрастването на колониалните еврейски селища в зона С и Източен Ерусалим, често използвайки земята и другите ресурси, които на практика стават недостъпни за палестинците. Израелското правителство поощрява непрекъснато заселници чрез финансиране на жилищното настаняване, по-евтино и достъпно образование и инфраструктура. Тези мерки от страна на израелското правителство са довели до последователното и бързо разрастване на еврейските селища, населението на които се е увеличил от около 241 500 жители през 1992 г. до около 490 000 през 2010 г. (включително Източен Ерусалим).
„Докато израелските политици се борят за “естествен прираст“ в незаконните заселнически селища, те задушават местното палестинско население, забранявайки на семействата да разширяват домовете си и правейки живота им непоносим“, казва Богерт. „Тази тяхна политика нарушава равенство между хората и е основна пречка за водене на нормален живот сред палестинците.“
Нарастването на еврейските заселници в Окупираните Палестински територии през годините (цифирите са в хиляди))
Една от палестинските общности, които Хюман райтс уоч разглежда в доклада си е Джубет Ал Диб, село с 160 жители, намиращо се на югоизток от Витлеем, което е създадено през 1929. Селото е достъпна само пеша, защото за да се достигне от него до павиран път трябва да се мине през дълъг 1.5 километра труднопроходим черен път. Децата от това село трябва да ходят на училища в други населени места, намиращи се на няколко километра, защото в тяхното села няма училище.
В Джуберт Ал Диб няма ток въпреки многобройните искания на обитателите му да бъдат свързани към електрическата мрежа на Израел. Израелските власти също са отхвърли и финансиран от международни донори проект, който е целял да захранва селото със слънчева енергия. Месото или млякото в селото трябва да се ядат на същия ден, поради липса на хладилници; жителите често прибягват до яденето на консервирани храни вместо пресни продукти. Селяните са зависими от светлината на свещи, керосина или фенери, а когато могат да си позволят да го напълнят с бензин, и от малък генератор.
На около 350 метра от тях е еврейското селище Сде бар, основано през 1997 година. В него живеят около 50 души и те имат достъп до павиран път и магистрала, струваща милиони долари, свързваща ги с Ерусалим, заобикаляйки палестинските градове и села, както и Джубет Ал Диб. В Сде Бар има гимназия, но чуениците от Джуберт Ал Диб не могат да я посещават. Заселническите селища са обявени за затворени военни зони и в тях може да се влиза само със специални военни разрешителни. Жителите на Сде Бар се радват на удобства, общи за всички израелски град, като например хладилници и електрически лампи, които селяните от Джуберт Ал Диб виждат от домовете си през нощта.
Изглед към Сде Бар
„Палестинските деца, живеещи в райони под израелски контрол учат на свещи, докато гледат от далеч електрическите светлини в домовете на заселниците“, „допълва Богерт. „Твърдението, че лишаването на палестинските деца от достъпа им до училище, вода или електричество има нещо общо със сигурността на Израел е абсурдно.“
В повечето случаи, когато Израел признаe, че третира по различен начин палестинците опрадванието е, че това са необходими мерки за защита на еврейските заселници и останалите израелци, които са обект на периодични атаки на палестински въоръжени групи. Но нито сигурност, нито друга основателна причина може да обясни защо на палестинците се забранява да строят или ремонтират своите домове, училища, пътища и резервоари за вода.
Освен това, в справянето с проблемите по сигурността, Израел често действа така сякаш всички палестинци представляват заплаха за сигурността въз основа на тяхната раса, етническа принадлежност и национална принадлежност. Законите против дискриминация забраняват налагането на подобни широки наказания.
„Светът отдавна отхвърли подобни грешни аргументи, които целят да оправдаят третирането на една група от хора по различен начин само поради тяхната различна раса, етническа принадлежност или национален произход,“ казва Богерт. „Време е Израел да прекрати политиката си на дискриминация и да се спре да се отнася с палестинците под техен контрол значително по-лошо от колкото с евреите, живеещи в същия район.“
Върховният съд на Израел е постановил, че някои мерки срещу палестинските граждани на Израел са били незаконни, тъй като са дискриминационни. Въпреки това, Human Rights Watch не знае за случай, в който съдът да е обявил израелската политика в Западния бряг за дискриминираща спрямо палестинците, въпреки че петиции са били внасяни по редица случаи.
Според Human Rights Watch тези очевидни дискриминационни практики създават спешен въпрос пред страните-донори – ще продължат ли да допринасят и да бъдат съучастници в нарушенията на международното право, причинени от заселниците. Тези страни трябва да извършат осезаеми стъпки в насърчаването на израелското правителство да се придържа към законовите си задълженията.
Human Rights Watch повторно препоръчва на Съединените щати, който всяка година дава $ 2,75 милиарда помощ на Израел, да извади от тях сумата, която на Израел е нужна по разходите в подкрепа на заселнците, които проучване от 2003 г. оценява на $ 1,4 милиарда. По същия начин, въз основа на многобройни доклади става ясно, че много американски донорски организации, които са освободени от данъци всъщност подкрепят финансово заселниците, поради това докладът призовава САЩ да проверят дали тези данъчни облекчения са в съответствие със задълженията на САЩ да гарантира зачитането на международното право, включително забраната срещу дискриминацията.
Хюман Райтс Уоч призовава ЕС, който е основният пазар за износ на продукти, произведени от заселниците, да гарантира, че тя не предоставя стимули за този вид износ чрез преференциално третиране, както и да идентифицира случаите, в които дискриминацията срещу палестинците допринеся за производството на изнасяните стоки. Например, докладът съобщава за случай, в които култури са изнасясни от заселнически селища, използващи вода от пробити от Израел кладенци за сметка на пресъхнали наблизо палестински такиви. По този начин се ограничава възможността на палестинците да обработват собствените си земи и дори се ограничава достъпът им до питейна вода.
Докладът също така описва случаи, в които цели предприятията са се възползвали пряко от дискриминацията срещу палестинците, например чрез търговска дейност в земи, които са били незаконно конфискувани от палестинците, без право на обезщетение. Тези предприятия също се радват на израелски правителствени субсидии, данъчни преференции и дискриминационен достъп до инфраструктура и канали за износ.
No comments:
Post a Comment