посвещава се на невинно загиналите палестински деца
Какво за нас сълзата е и що кръвта е,
когато днес море от кръв и сълзи в таз земя се лее,
какво за нас тъгата е, и що смъртта е, когато хиляди души загиват?!
Какво за нас е мъката, и що страха е,
на майката останало без своето дете,
поглеждали го с лице, сълзи обляно, цялото държи го мъртво в своите ръце?!
Без дом останаха стотици, без майки и без своите бащи,
защо ни гледат всички тъй нехайно, защо светът мълчи?!
Там далеко нейде в далечината чуваше се глас на мъничко дете,
останало е то само сираче, а кръв от моето сърце тече.
За нас таз болка древна е не е от днес или от вчера тя.
Убиват, убиват ни, и пак ще ни убиват,
но ислямът винаги ще бъде в нашите сърца.
Търпение о, мои мили братя и сестри, ще дойде ден,
денят на справедливостта, ще има мир в таз земя свещена
и няма да я има веч кръвта, а ще има свобода,
ще има слънце пак над Палестина и над цялата земя.
Фикрие Терзиева
No comments:
Post a Comment