Предвестниците на мира - все още далеч от Близкия Изток
На Израел трябва да се каже: "Не убивай!", а на Европа: "Не лъжи!", пише Еми Барух. За истерията на един конфликт, в който нито "добрите" са добри, нито "лошите" - лоши, е следният й коментар:
Всеобщата декларация за правата на човека, най-превежданият документ в света, представлява своеобразна библия на всяка правозащитна организация. В духа на нейните постулати всички сме убедени, че от защита се нуждае по-слабият, угнетеният, малцинството.
В тази категория на едно от първите места се нареждат бежанците. Палестинските бежанци включително. Именно те - слабите и угнетените, а не държавата Израел, чието военно присъствие в района се изучава в академиите, успяват да привлекат вниманието на част от световното обществено мнение и на редица неправителствени организации, които се мобилизират за защита на палестинската кауза.
Най-мощният афродизиак за мюсюлманите е омразата към Израел
Кристална проба сблъсък между Доброто и Злото
Според опростения вариант на конфликта, довел до смъртта на 9 турски граждани, инцидентът с кораба, наречен "Флотилия на свободата", е кристална проба сблъсък между Доброто и Злото. Само така могат да бъдат обяснени лозунгите, скандирани френетично в Анкара, Брюксел, Лондон, Стокхолм и на други места по света .... "Проклети евреи", "Ционистки кучета!", "Смърт на Израел"... . В резултат на блестящо изчислената провокация дори почтени хора, които никога не биха приели да ги наричат антисемити, участваха в масовите протести. Техният емоционален ангажимент е морално оправдан - положението на палестинците е нетърпимо! - но непростимо неграмотен. Защото не отчита обстоятелството, че палестинците са преди всичко жертва на радикалния арабски фанатизъм, според които "най-мощният афродизиак за мюсюлманите е омразата към Израел".
Преди по-малко от месец президентът на Палестинската автономия Махмуд Абас заяви, че "палестинците са похитени от Иран". Поставени на колене от "своите" и представяни като жертва на "чуждите" - такава е днешната им съдба, която е превърната в разменна монета за постигане на върховната цел на фанатиците и за демонизиране на държавата, която от 60 години е в състояние на война със своите съседи.
Информацията, която светът разпространява относно Израел, нарушава деонтологичния код на журналистиката: специалистите знаят, но активистите забравят, че на следващия ден след гласуването на ООН за разделянето на Палестина на две държави (прието от Израел) "Армията за арабско освобождение" окупира територията, предназначена за арабската държава и под мълчаливото съучастие на Великобритания предотвратява нейното създаване. Тъжната история на палестинските семейства води началото си именно от там.
Израел - в успешна клопка?
Лицемерието и приличието са нарушени
Как реагира цивилизованият свят тогава? Никак! Как реагира днес? Малодушно и двусмислено: Европа е най-големият донор за палестинците: между 2000 и 2009-та година е изпратена хуманитарна помощ на стойност 550 милиона евро. В същото време Европа проявява изненадваща липса на интерес за употребата на тези милиони, доброволно се отказва от полагащата й се роля за политическо и дипломатическо влияние в района, но не се отказва да пласира своето оръжие там.
"Европа не може да се измъкне от конфликта, казвайки, че той има хилядолетна история, защото точно тя го създаде. Европа остави евреите без родина до Холокоста, а европейският колониализъм е причината за възникване на национализмите в арабския свят. Преди намесата на Европа евреите и мюсюлманите живееха в мир векове наред", казва един известен академичен учен.
След Втората световна война на Запад е непопулярно да заявяваш открито своята неприязън към евреите. Днес обаче - след успешната клопка, в която падна Израел, наречена "хуманитарна акция" - лицемерието и приличието са нарушени!
На Израел трябва да се каже: Не убивай!
На Европа: Не лъжи!
Автор: Еми Барух, Редактор: А. Андреев
No comments:
Post a Comment