Според приетата на 29 ноември 1947 г. от Организацията на обединените нации (ООН) Резолюция 181 за разделяне на Палестина се предвижда създаване на две държави – арабска и еврейска, като за Ерусалим се препоръчва статут на corpus separatum под специално международно управление, администрирано от ООН. Анклавът ще бъде в арабската част, а площта му - 1% от цялата територия. След израелско-арабската война от 1948 г. Ерусалим е поделен между Израел и Йордания.
Опитът на Йордания да провъзгласи своя суверенитет над града е признат само от Великобритания и Пакистан, но по-късно Йордания сама се отказва от тези си намерения и обявява, че няма никакви претенции към палестинците и Западния бряг на река Йордан, включително и Източен Ерусалим.
През 1967 г. по време на Шестдневната война Израел окупира града. Оттогава за него важат правилата за окупираните територии на Четвъртата Женевска конвенция.
След окупирането на града от страна на Израел, той прави многократни законови опити да промени статута му, които са незаконни според чл. 49.6 от Четвъртата Женевска конвенция, както и редица промени и сериозни разширявания в границите му, за да може в тях да бъдат включени редица еврейски квартали, което променя демографския облик на града. Като най-тежко нарушение от страна на Израел можем да определим това, че на 30 юли 1980 г., при управлението на крайно десния израелски премиер Менахем Бегин, израелският Кнесет (парламент) гласува фундаментален закон, обявяващ Ерусалим, „цял и повторно обединен”, за „вечна и неделима” столица на Израел. Този закон е в нарушение на редица предходни резолюции на СС на ООН (напр. Рез. 252/21 май 1968 г.; Рез. 267/3 юли 1969 г.; Рез. 271/15 септември 1969 г.; Рез. 298/25 септември 1971 г.; Рез. 465/1 март 1980 г.). След приемането на закона СС приема две нови резолюции, осъждащи всякакви действия по колонизирането и окупацията на Ерусалим и призовава държавите-членки да изтеглят дипломатическите си представителства от Ерусалим (Рез. 476/30 юни 1980 г.). Втората е Рез. 478/20 август 1980 г., приета от СС с 14 гласа „за”, 1 „въздържал се” (САЩ) и 0 гласа „против”, според която няма промяна на статута му и Ерусалим е окупирана територия. Дори най-големият съюзник на Израел - САЩ - не признават анексирането на Източен Ерусалим и поддържат своето посолство в Тел Авив.
Преговорите за статута на свещения град са един от най-спорните въпроси. Позицията на международната общност, изразена например в декларацията на ЕС от 8 декември 2009 г., е Ерусалим да бъде столица и на двете държави.
Опитите на Израел да промени демографската структура на свещения град са трайна практика на израелското правителство. По отношение на Ерусалим виждането на израелския премиер Нетаняху се доближава до това на президента Шимон Перес, според когото „този град никога не е бил нечия друга столица, освен на израелския народ”. Сходно е мнението на председателя на Кнесета Рувен Ривлин, който твърди, че израелският суверенитет над Ерусалим „не подлежи на преговори” и, че „светът трябва да признае суверенитета ни, както и водещото място на евреите в Светите места като наше исконно право.”Прочети целия материал...
Опитът на Йордания да провъзгласи своя суверенитет над града е признат само от Великобритания и Пакистан, но по-късно Йордания сама се отказва от тези си намерения и обявява, че няма никакви претенции към палестинците и Западния бряг на река Йордан, включително и Източен Ерусалим.
През 1967 г. по време на Шестдневната война Израел окупира града. Оттогава за него важат правилата за окупираните територии на Четвъртата Женевска конвенция.
След окупирането на града от страна на Израел, той прави многократни законови опити да промени статута му, които са незаконни според чл. 49.6 от Четвъртата Женевска конвенция, както и редица промени и сериозни разширявания в границите му, за да може в тях да бъдат включени редица еврейски квартали, което променя демографския облик на града. Като най-тежко нарушение от страна на Израел можем да определим това, че на 30 юли 1980 г., при управлението на крайно десния израелски премиер Менахем Бегин, израелският Кнесет (парламент) гласува фундаментален закон, обявяващ Ерусалим, „цял и повторно обединен”, за „вечна и неделима” столица на Израел. Този закон е в нарушение на редица предходни резолюции на СС на ООН (напр. Рез. 252/21 май 1968 г.; Рез. 267/3 юли 1969 г.; Рез. 271/15 септември 1969 г.; Рез. 298/25 септември 1971 г.; Рез. 465/1 март 1980 г.). След приемането на закона СС приема две нови резолюции, осъждащи всякакви действия по колонизирането и окупацията на Ерусалим и призовава държавите-членки да изтеглят дипломатическите си представителства от Ерусалим (Рез. 476/30 юни 1980 г.). Втората е Рез. 478/20 август 1980 г., приета от СС с 14 гласа „за”, 1 „въздържал се” (САЩ) и 0 гласа „против”, според която няма промяна на статута му и Ерусалим е окупирана територия. Дори най-големият съюзник на Израел - САЩ - не признават анексирането на Източен Ерусалим и поддържат своето посолство в Тел Авив.
Преговорите за статута на свещения град са един от най-спорните въпроси. Позицията на международната общност, изразена например в декларацията на ЕС от 8 декември 2009 г., е Ерусалим да бъде столица и на двете държави.
Опитите на Израел да промени демографската структура на свещения град са трайна практика на израелското правителство. По отношение на Ерусалим виждането на израелския премиер Нетаняху се доближава до това на президента Шимон Перес, според когото „този град никога не е бил нечия друга столица, освен на израелския народ”. Сходно е мнението на председателя на Кнесета Рувен Ривлин, който твърди, че израелският суверенитет над Ерусалим „не подлежи на преговори” и, че „светът трябва да признае суверенитета ни, както и водещото място на евреите в Светите места като наше исконно право.”
No comments:
Post a Comment