Контролен пункт, Витлеем, окупирания Западен бряг, 4-ти Декември, 2010 година (IPS)
5 сутринта е. Но за 3 500 палестински работници тежкият работен ден е започнал преди няколко часа.
Млади и стари мъже се блъскат да минат през тесния изход, широк едва един метър, с извисяващи се железни лостове от двете страни. Някои се опитват да се промъкнат напред в опашката от хора през дупка в покрива.
„Да бъдеш в затвора е по-лесно!“ вика един човек гневно. Той е строител от Хеброн. „Само магаретата са принуждавани да стоят по този начин! Дори останалите животни нямат нашата съдба.“
„Те нямат никакво уважение към нас. Ние сме човешки същества, а не животни!“ , добавя един електротехник, чийто дом е във Витлеем. „Никой човек не трябва да бъде поставян зад решетките по този начин. Не е правилно!“ Те предпочитат да не съобщават имената си.
„Аз трябва да бъда на работа в седем, а не в осем или десет! Ако закъснея, израелският ми шеф ми казва:“ Можеш да се прибереш вкъщи, не се нуждаят от теб повече. „
Това е израелската окупация – битка за оцеляване на хора, наредени на опашката при пункта.
Всичко това за да заработят малко повече от 200 шекела (около 50 долара) на ден. Някои чакат на опашката още от 3 часа сутринта. И те трябва да платят сами за своята храна и транспорт до и от работата си в Израел (60-80 шекела).
No comments:
Post a Comment