Boycott israHell!

Boycott israHell!
Бойкот на израел и печелещите от окупацията! Boycott israHell and those who profit from occupation!

Monday, February 7, 2011

Побой води до онемяване, но все пак има надежда


източник: B’TSELEM – The Israeli Information Center for Human Rights in the Occupied Territories
През август миналата година, Муса Абу Хашхаш, представител на организацията B’Tselem в областта около Хеврон, се е срещнал с Мохамед Дабабесех. През всичките си години работа за B’Tselem, след като се е срещнал със стотици палестинци, ранени от силите за сигурност на Израел, той признава, че никога не е попадал на такъв случай.
21-годишният палестинец от Таркумя не може да говори. Поради това в продължение на три часа, той старателно е описвал на лист хартия своето свидетелство за това, което му се е случило преди четири месеца.
Част 1: Бит до онемяване
Дабабсех започва разказа си с това как е работил няколко години като строител в Израел, без разрешение, за да помогне на седемте си братя и сестри и болните си родители. На 23 април 2010 г., когато се връщал от строителен обект в Ашкелон, един цивилен полицай дошъл при него и го попитал откъде е. Когато Дабабсех заявил, че е от Хеброн, полицаят започнал да го удря с приклада на пистолета си. Дабабсех се опитал да избяга, но спрял, когато полицаят извадил пистолет. Полицаят го уловил отново и продължил да го удря, докато полицейски патрул не пристигнал и не откарал Дабабсех до местното полицейско управление.
Докато чакал да бъде разпитан, Дабабсех припаднал. Когато се събудил след няколко часа видял, че е откаран в градската болница, където установили, че е загубил способността си да говори. Бил задържан в затвор в Израел в продължение на три месеца. През цялото това време, не е бил в състояние да каже и една дума, а състоянието му не е било лекувано. Той бил освободен след като е внесен обвинителният акт срещу него – за незаконно влизане в Израел, за нападение на полицай, за възпрепятстване на полицейски служител при изпълнение на служебните му задължения, както и за опит за нападение на полицай. Наказателното производство все още не е приключило.
След като Дабабсех се прибира у дома, все още не може да говори и страда много от това внезапно увреждане. С помощта на „Лекари без граници“, той получава различни видове лечение в болници в Хеброн, но без успех. Неговата болка само се задълбочава.
След като вземе показания от Дабабсех, B’Tselem писмено се обръщат до Отдела за разследване на полицията (DIP), като настояват за започване на разследване на инцидента.
Част 2: Изчакване в мълчание
Представителят на B’Tselem, който поддържа контакт с Дабабсех, си спомня:
След като му взех показанията, той продължи да идва при мен всяка седмица, за да разбере дали има новини, свързани с неговата жалба срещу полицията. Беше трудно за него да комуникира, седеше пред мен тъжен и объркан. Имаше случаи, когато ми пишеше на лист колко би искал да говори отново. Пишеше, че е загубил приятелите си и вече не може да комуникира правилно с никого, включително и със собственото си семейство. Той пишеше, че се чуства неудобно на публични места, така че прекарва по-голямата част от времето си в къщи, затворен от света. Когато лекарите в Хеброн не са били в състояние да му помогнат, той е започнал да губи надежда.

Част 3: Надежда
На 29 октомври, журналистът Гидеон Леви съобщава за историята на Дабабсех в израелския всекидневник „Аарец“. Един от читателите взима историята присърце. Pnina Erenthal, клиничен логопед и ръководител на Института по комуникативни нарушения към медицински център Каплан, решава да се опита да помогне на Дабабсех. Тя го кани за лечение в центъра в Rehovot, и му помага да получи разрешително за влизане в Израел – не особено проста процедура за палестинец с обвинителен акт и дело срещу него в Израел.
Ерентал прекарва цял работен ден с Дабабсех и установява, че той страда от вокално изкривяване на психическа основа – психологическа травма, която е преминала във физически проблем. След два часа лечение, Дабабсех успява, макар и много трудно да каже някои звуци и дори няколко думи. Той напуска болницата развълнуван и изпълнен с надежда. Поканен е и да се върне по-нататъшно лечение.
Част 4: Телефонния разговор
Преди две седмици, на 2 януари 2011 г., Дабабсех отива за втори път на лечение при Ерентал. Същия ден, Абу Хашхаш получава обаждане на мобилния си телефон. Той чува непознат глас да казва „здравей“ от другия край на линията. Мъжът се представя за Мохамед Дабабсех.
Дабабсех веднага отива до офисас на Абу Хашхаш, влизайки с широка усмивка на лицето си. Той прегърща Абу Хашхаш и му благодари отново и отново. Абу Хашхаш казва, че е имал чувството, че пред него стои нов човек, по-уверен и по-щастлив. След това Дабабсех успява да да разкаже на Абу Хашхаш всички детайли от така травмиралия го инцидент, както и описва страданието, което е изпитвал в ареста. Той е обяснил, че стоте дни в ареста са били най-трудните дни от целия му живот, защото не е можел да общува и никой не е разберал страданието му. Сега, казва той, може да се върне да живее живота си и да помага на семейството си.
На 5 януари 2011 г., Отдела за разследване на полицията (DIP) са информирали B’Tselem, че разследването на инцидента е започнало.

No comments:

Post a Comment