Вчера имах възможността да присъствам на премиерата на немския документален филм Kinder der Steine – Kinder der Mauer (Деца на камъните – деца на стената) на немските режисьори Роберт Криг и Моника Нолте.
Филмът е посветен на живота в окупиран Витлеем, показан през очите на шест млади палестинци.
Филмът е посветен на живота в окупиран Витлеем, показан през очите на шест млади палестинци.
Всъщност, това не е първият филм на Роберт Криг, сниман в района на Витлеем. През 1989 година той заснема “Intifada – Auf dem Weg nach Palästina“ (Интифада – на път към Палестина), филм, в който както сам обясни пред публиката по време на премиерата, за него е било важно да покаже какво точно представлява Първата Палестинска Интифада. Медиите създавали впечатлението за насилствен бунт, но всъщност това, на което той станал свидетел са били мирни протести и недоволство на палестинците, опит за премахване на окупацията, за свободен живот.
Той снимал най-вече в Бейт Сахур, стар малък град близо до Витлеем. Жителите, занаятчии и земеделски производители, жени и мъже, ученици и възрастни хора показват чрез различни форми на гражданска съпротива своята решителност и постоянство никога да не приемат израелската окуапция. Но както г-н Криг обясни, преди 20 години филмът така и не получил одобрение да бъде излъчен от която и да е телевизия или кино. Бил прожектиран в по-тесен кръг, участвал и на фестивали в чужбина.
Той снимал най-вече в Бейт Сахур, стар малък град близо до Витлеем. Жителите, занаятчии и земеделски производители, жени и мъже, ученици и възрастни хора показват чрез различни форми на гражданска съпротива своята решителност и постоянство никога да не приемат израелската окуапция. Но както г-н Криг обясни, преди 20 години филмът така и не получил одобрение да бъде излъчен от която и да е телевизия или кино. Бил прожектиран в по-тесен кръг, участвал и на фестивали в чужбина.
Един кадър от този филм остава завинаги в съзнанието на режисьора.
На един пазар попаднахме сред конфронтация между цивилни палестинци и израелските окупационни войници. Палестинците хвърляха камъни, войниците стреляха с газови пистолети.
След като ситуацията се успокои, седем малки деца застанаха на едно тясно уличка. Муса, Мохамед, Мохунард и Бахар – тези имена си спомням все още. Фотографът ги снимка, докато те показваха с пръсти знака на победата.
Това, което ме впечатли бе от една страна радостта от живота, коят тези момчета излъчваха, от друга страна, никога няма да забравя насилието. ..
Децата на интифадата 1989 © Ralf Emmerich
Тъй като ситуацията в окупираните територии се влошава все повече и повече, а темата на войната остава актуална, той решава почти 20 години по-късно да потърси тези момчета.
През лятото на 2007 г. изпратих на приятел имейл със снимката. Докато поставяше копие на снимката върху стена в кафене във Витлеем, братът на едно от момчетата е стоял зад него.
Благодарение на това бързо намират и останалите герои от снимката.
Днес момчетата от снимката са пораснали мъже. Филмът показва тяхното ежедневие, какво се е променило в живота им след края на интифадата, за какво мечтаят и се борят днес.
Както самият автор каза, филмът не е политически, той е човешки. Целта не е била да се представи гледната точка на автора, а просто житейската история на героите – те водят камерата след себе си, говорят за всичко, което ги интересува, без предварителен сценарии, без актьорска игра.
Докато игрят карти или пушат наргиле, докато пият чай или просто седят на сянка под някое маслинево дърво – темата на техните разкази е винаги една и съща – окупацията, стената, заселниците, липсата на перспектива, на бъдеще за децата им. В името на децата повечето от тях са готови дори да емигрират…
Както самият автор каза, филмът не е политически, той е човешки. Целта не е била да се представи гледната точка на автора, а просто житейската история на героите – те водят камерата след себе си, говорят за всичко, което ги интересува, без предварителен сценарии, без актьорска игра.
Докато игрят карти или пушат наргиле, докато пият чай или просто седят на сянка под някое маслинево дърво – темата на техните разкази е винаги една и съща – окупацията, стената, заселниците, липсата на перспектива, на бъдеще за децата им. В името на децата повечето от тях са готови дори да емигрират…
Децата на стената 2009 година
Както казва един от героите, “камъните, които хвърляхме преди се превърнаха в стена и поселения. Те хващаха всеки хвърлен от нас камък и с него строяха стена, която ни задушава и жилища за заселниците, които ограбват нашите земи“.
Друг филм на режисьора на темата Палестино-израелския конфликт е:
I came to Palestine
I came to Palestine
No comments:
Post a Comment